Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 427
ХуЛитери: 1
Всичко: 428

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНе поглеждай по посока на съдбата
раздел: Фантастика
автор: selsal

Не бива да се бавя, развиделили се ще е късно, ще бъда разпознат.
Алоген с погнуса навлече вълнената дреха на простолюдието, захвърляйки бялата тога. И за последно повдигна Иглата на диаметрията.
Десетсантиметрово острие, а в основата му тясно иглено ухо. Алоген изчисти съзнанието си от тинята на тревогите и се взря в непроницаемия отвор на иглата. Игленото ухо се разшири до размерите на човешка длан, празното му пространство просветна, появиха цветове, форми и движение.
Обърна се и помаха за сбогом. Пресече два пусти коридора. Достигна вътрешна тераса и вито стълбище. Чу гласа на един от простолюдниците. Отговори му. Ах, колко фамилиарност има у тия същества и в същото време колко уплашена самота. Даже сега, в действителността, когато все още не бе срещнал простолюдника, а само наблюдаваше преспективата за тази среща, Алоген се почувства омърсен. Съществото не се усъмни в Алоген. И Алоген се зарадва. Играеше ролята си учудващо добре. И най-вече, за голям късмет, простолюдникът не бе най-непоносимото нищожество, което Алоген някога бе срещал – Симон. Симон бе змия, Симон бе студено и измамно присъствие. Алоген така и не разбираше какво иска Симон. Продължи напред, слизайки по витото стълбище. Озова се в началото на площад, който бе притиснат от нисък таван. Никаква светлина не преминаваше през него, слънцето сънуваше последния си сън. От нищото изникна тълпа, гъмжило от простолюдници. Алоген се смеси с тях. Огледа се. Ах, Симон! Не, не е той. Пфу, колко си приличат всички! Дълго, сякаш вечно, Алоген пресича тълпата. Отмина площада. И стигна външния Портал, две самотни врати, разделени от тънка преграда, се откриха пред Алоген. И той премина през тях.
Внезапно игленото ухо се сви и върна до предишните си тесни и непроницаеми размери.
- Не забравяй – чу откъм гърба си прегракнал женски глас, – бъдещето е диаметрично.
Извърна се. О, да, настоящето е тук, до самия него. Алоген беше потърсил съвет от жена-диаметрал.
- Знам – отвърна той. – Иглата на диаметрията разкрива неточна перспектива на бъдещето. Винаги има елемент несъответствие, пункт, където събитията се отклоняват без отклонението да проличава.
- Точно така – потвърди старата жена и начена вечното напомняне на диаметрията. – В средата на игленото ухо има резец. Той е невидим. Когато окото на благородния мъж разстеле тъмното бъдеще и проведе светлината си в него, вглеждайки се през игленото ухо на диаметрията, резецът пронизва перспективата и тя се раздвоява. Благородният може да види само едната линия на своето бъдеще и никога двете.
- Да, да. Ще се случи нещо различно, което ще ме изненада, ако не изпълня съвета ти на диаметрал.
- Изненадата е отвор в действителността, през който ще изпаднеш от бъдещето такова, каквото Иглата на диаметрията ти го разкри, и ще се озовеш в негова допирателна. За да избегнеш тъмната страна на предстоящото те съветвам нито веднъж да не се обръщаш назад.
- Моля?
- Обърнеш ли се, някой ще долови страховете ти и ще те разпознае.
И няма да успея да достигна Портала, който ще ме изведе отвън.
----
Алоген не се обърна и не помаха за сбогом. Празните коридори, които пресече не бяха никаква опасност за благородното му сърце, търсещо уединението.
- Хей, да ти се намира сив тютюн?
Груби нотки в гласа, претенция за близост, която никой непознат не бива да заявява. Алоген се изправи пред простолюдника, когото вече бе видял в перспективата на Игленото ухо.
- Ето, на ти.
- Мерси, мерси. Чудя се, как “ония” никога не са опитвали аромата на сивия тютюн. А само се взират в своите Игли, където си въобразяват, че могат да видят нещо.
- Фантазьори! – Алоген намести неудобната вълнена дреха.
- Имало един от тях, дето щял да напусне Доброто Убежище, в което сме родени и което ни дарява със сив тютюн, за да отиде някъде, в друг свят, за да го спаси. И знаеш ли от какво щял да го спаси? От нашия свят. Разбираш ли колко смешно е това, каква нелепица? Айде, по живо по здраво.
Алоген се спусна по витото стълбище и се озова на площада изпод ниския таван на Доброто Убежище. И без да разбере кога, се сля с тълпата.
Някой го блъсна, друг го настъпа. Един се зазапя у него. Следва ли го някой?
Ах, Симон! Дали е той? Ей, сега ще стъпча змията или тя ще насъска останалите срещу мен. Но не! Не бива да обръщам поглед назад. Трябва да се измъкна от този затвор и да спася далечния свят.
Алоген усети дъх в тила си. Куче-е!
Ще се обърна! Кълна се, ще се обърна и ще го сритам. Не! Благородният узнава склонностите си и ги направлява.
Успокои се. Но една ръка за момент опря китката му. Ръка с изрязана длан, зараснала грозно, отблъскаващо. Ръката на Симон. Алоген избърза.
И видя Портала. Пресегна се и улови дръжките му. Когато четири здрави ръце го сграбчиха и познат женски глас рече откъм гърба му:
- Всичко свърши!
Двама простолюдници го задърпаха назад. Алоген видя старицата-диаметрал, която през целия път го бе следвала неотклонно.
- Няма друг свят – кресна му тя. – Единственият свят е Доброто Убежище, което кръжи около Вега и което ни закриля от мрака отвън.
- Това не е никакво убежище, това е лудница – на свой ред изкрещя Алоген. – И ако искаш да знаеш Земята съществува и аз мога да я спася. Иглата на диаметрията ще ми покаже как.
- Лудница, да. Но е единственото оцеляло място. А твоята игла не показва нищо. Ти си един объркан човек, който не си пуши сивия тютюн и затова фантазира небивали неща. Отвориш ли Портала ще изпаднеш в открития черен кормос
Алоген побесня. Рязко се отскубна от двамата санитари и със силно движение заби Иглата на диаметрията в гърлото на старицата. Отскочи назад и премина през една от вратите на портала. И видя светлина. Но видя още нещо. Някой до себе си. През преградата, разделяща двете врати на Портала двамата санитари задържаха някого, разкъсвайки бялата му тога.
----
Земното слънце проникваше през широките прозорци на търговския център, когато срещна красивата жена. Усмихна й се. И разкри пред очите й игленото ухо на диаметрията. Тя ахна, какво ли видя? Тогава Алоген протегна ръка и съзря изпод вълнения си ръкав своята изрязана длан. И рече:
- Приятно ми е. Аз съм Симон.


Публикувано от viatarna на 27.03.2012 @ 09:16:30 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   selsal

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Дъжд
автор: traveller
603 четения | оценка 5

показвания 24543
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Не поглеждай по посока на съдбата" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.