автор: ViV

За едно обичане, забравено
ще пиша без да спирам,
сякаш силата от него черпя още.
За една мъждукаща в съзнанието песен ,
която за пореден път намирам,
събрала в спомени и дни ,и нощи .
За твоето желание ще пиша ,
изгарящо ме сякаш съм заложница във Ада .
За онзи миг във който , застанех ли до теб - не дишах ,
подобно вещица в очакване да изгори на клада ...
Ще ти припомням , всяка дума твоя ,
всяка глътка обич , която съм ти дала .
Ще те събуждам ден по ден отново
и пак ще те приспивам ,
докато не падна премаляла ...
Но ще те накарам да се върнеш с мен ...
там , във нашето начало .
Безмилостна дори да ме наричаш ,
макар и с риск да се погубя ,
ще те науча да обичаш ...