Ако почукам, ще отвориш ли вратите,
да вляза искам тиха във съня ти
и сто въздишки да издъхна, ти си -
все още моя блясък във очите.
Ще ме повикаш ли отново във сънят ти -
отдавна търся сребърната диря,
повикай ме, изгубих се и скитам -
бездомна, и без път съм през нощите.
Ако чуеш песен тъжна да се рее,
или поток игриво да ромоли,
нотите им написах аз, понеже
със тебе пак ми се говори.
Море ще пратя днес със бриза
и дъжд ще бъде в твоя ден, гальовен
обичам те дъждовно, а страните ти,
посипвам с ароматен спомен.
Повикай ме, по-бързо, че зората
блещука днес по-рано и ме кани,
не стъпя ли в сънят ти, ще изчезна,
и ще разцъфна във поле от минзухари.