/опит по Гогол/
Слънцето ще изгрее всеки момент
във черните дерета на очите ми.
Ще мине някоя подранила слугиня
и ще открадне плитките ми. А без тях
ще бъда просто грозен труп на пътя
и сигурно ще преча на движението.
Аз съм мъртва, Николай Василич,
умрях по-миналата зима
от бездушие.
Продай ме, отърви се от мен,
излъжи купувачите, че съм жива.
Купи с парите шнола за слугинята,
нахрани дечурлигата със кефир и гречка.
Ако случайно хартиса нещо,
под възглавницата го прибери -
бели пари за черни дни;
бели кахъри са моите черни очи.
Скоро ще съмне, затова ела пеш,
конете ти ще се уплашат от трупа ми.
Раздай ме на бедните, Николай Василич -
аз съществувам само на хартия.