автор: feia

Голяма работа са тия информационни технологии - докато се усетим и тотално ни зарибиха. Минаха времената, когато си тананикахме: „Аз вървя по света и подсвирквам си даже!" Днес с пълно гърло пеем: „О, DSL, високоскоростен! О, DSL!"
Да ви призная, в началото имах резерви към мобилните телефони. Струваше ми се някак смешно да вървиш по улицата и, ръкомахайки, да викаш по телефона. Подсмихвах се, докато не разбрах, че аз единствена съм останала без тази придобивка. Реших да не се правя на интересна и си купих на промоция сименсче А 50. Синът ми Джани го настрои и аз го поех с учестен пулс и треперещи ръце. Както му се любувах, изведнъж звънна и инстинктивно го хвърлих на земята. Синът ми се хвана за главата, а аз си умрях от срам.
Но гафовете ми не спряха дотук. Учех се да пиша SMS съобщения и ми хрумна следния текст: „Да се видим в ресторант „Кипарис" довечера в 8 часа". И до ден днешен не мога да си обясня как това съобщение попадна при Пешо - мъжа на приятелката ми Антоанета. След пет минути тя ми се обажда: „Ало, какво си решила да правиш тази вечер с моя мъж, ако не е тайна?" Слава Богу, че се познаваме отдавна, та се посмяхме от сърце. Ами ако беше се случила някоя мнителна ревнивка? Иди и обяснявай, че е станала досадна техническа грешка.
Сещам се и за друг случай. Синът ме се заплесваше с приятели и току забравяше да се прибере за вечеря. Един ден му изпържих любимите тиквички и му изпратих SMS: „Каня те на вечеря с тиквички. Целувки! ;)". Напразно го чаках... И как да дойде, като на следващия ден случайно видях, че поканата ми е отишла при колегата Пейчев? Представям си колко се е шашнал, а може и да се е разочаровал човекът: "Пържени тиквички?! Как ли не! Да беше барем скаричка!" Впрочем, не му е за сефте - веднъж му бях честитила Осми март...
А да знаете само какви ги вършех с компютъра. Бедна ви е фантазията! Но това е друга тема.

П.П. Случките, както и имената на героите, са истински.