автор: marrgarita

***

Когато се измислих бях цялата в синьо.И бях на части.Ей такива едни малки парчета,беше ми ужасно трудно да ги събера и подредя в моето Аз.
В Началото всичко беше Зло и Страшно,но аз си го направих по-малко зло и по-малко страшно.Когато дойде зимата(защото вече бях научила някои неща за живота)разбрах,че това е първият етап от моето битие.
Тогава парчета от вече готовото Аз се откъснаха и полетяха като снежинки(и за тях бях разбрала),обиколиха света,намокриха си краката и се върнаха премръзнали ,студени,миришеха на свежо зимно утро и ми донесоха от скърцащата чистота на първия сняг.От сини бяха станали бели и се разтопиха в очите ми ,върнаха се по местата си и станах отново цяла.
А пеперудите ми разказаха,че когато нещо е бяло,то значи е добро.
Да ,аз си ги прибрах отново,но тъй като бяха бели,направиха другите мои части по-светли,светли,светли...
Внезапно след белеещата зима дойде кипящо лято(малко странно,но...)и когато лъчите му захапаха очакващите устни,още веднъж тия същите бели частици изчезнаха,ей така,запиляха се по солените пръски на морето ,събираха шепот на влюбени и случайни детски усмивки.Накрая,когато се завърнаха от своето лятно бродене,бяха толкова черни ,мръсни,изкаляни.Открих,че животът(казах вече,че и за него разбрах)понякога може да направи оная част от моето Аз,която броди-черна,неистинска и грозна.
Аз си ги прибрах ,но те толкова тъжни и самотни,отначало само мълчаха объркано и гледаха безразлично,а после заспаха уморени в ъгъла.
Тогава дойде есента(да,дори при мен след лятото дойде есента) и те се събудиха от тромавия й дъжд.Аз насила изгоних черньовците да скиторят ,да пръснат оная злоба и самотност по опадали листа и изсъхнали клони.Накарах ги да съберат от мекотата на есенния ден и от преливащите цветове на идващ изгрев.Те станаха по-живи и успяха да избутат черното някъде надълбоко.Станаха по-...?По-топли,може би и по-истински ,и по-човешки,и по-...,по-...,по-...
Сега при мен е пролет и зелено,мирише на весело.Пак празнуват ония вечно напускащи ме малки парченца.Откриха,че могат да бъдат отново щастливи,да пощуряват и да крещят до полуда.
Да,зелени са ,и ме правят нежна и разбираща,готова отново в капките да събира спомени.
P.S.А,да ,щях да забравя!!!Най-после разбрах как се казват ония странстващи части от мене,които обикаляха света и се мъчеха да го направят по -добър.Другите ги наричат мечти,а аз просто им казвам парченца.