автор: ivalex

Очаквам бяла в мрака
седефен изгрев може би.
Очаквам както цвете чака
росата - бисер призори.

Безплътен повей на пороя
след тежък морен ден.
Вълна разбита от прибоя
сред вятър морски укротен.

Очаквам вечер от звездите
да ме обвие с тях съня,
но са пресъхнали очите
не плачат вече през деня.

А натежават клепки зная
чак утрото когато се роди,
и чезнат бягащи в безкрая
ненацелуваните ми мъгли.

В деня очаквам мрака
на светлината края тих.
Тъй като мене той не чака
бленува светлокос зенит.

Очаквам боса в безкрая
обречена ме обикни.
Завърнеш ли ще съм твоя
ако ме искаш ме вземи.