автор: angar

Такъв съм.
Тъй ме е орисал тате.
Да диря хубостта и в змея.
От добрина и от наивност да си патя.
Когато ми се плаче, да си пея.
Не сторя ли добро – да не заспивам.
И Аз-а си със мъдрост да поливам.
И със оралото на любовта
да разоравам пясъка в пустинята.

А върху лебедовите криле
полепва на зениците ми тинята.
И идва миг - а-ха да се огъна!

Но дървените ми хриле,
и дървената ми глава,
не позволяват да потъна!