Очите сухи мъчително парят,
гледащи тежките прашни завеси,
свещите бавно с пукот догарят...
сърцето безшумно плаче "Къде си?"

"Къде си?" - дори тишината ридае,
сенките бързо стопяват се в здрача,
само вятър с листата плахо играе...
Вече не мога дори да заплача...

"Къде си?" Луната тъжно помръква,
звездите виновно потъват във мрака,
студената нощ от болка потръпва...
"Къде си? Ела! Все още те чакам..."