- Господин полковник, смятам да започваме. Нека сега и отделът даде своя принос.
Бяха говорили вече доста около подробностите и за Стоименов не се искаше повече, той бе очаквал сигнала на своя подчинен. Имаше го и трябва да вдигне слушалката.
- Полковник Петров... Аз съм разбира се. Слушай, нали си от троянския край. Точно така... Защо не ме почерпиш с едно шише троянска сливова. Разбирам по наследство от шопската салата и с няколко чашки от вашата реномирана, ще ми идват още по-добре вечерите. Какъв въздържател? Знаеш, че като вдигнат мерника на някого за пенсиониране, лесно ще лепнат и "редовна злоупотреба с алкохол".
Ти слушай сега, пък ако ти се разчувства сърцето, може да бъде от троянската и по-отлежалата. Село... - назова го в слушалката. - Надявам се да знаеш къде се намира. Ха-така. В къщата на... е това вече си го запиши, да не измисли сетне някой от твоите хора, че е сбъркал. Записа ли... браво. Сега в нея не живее никой. Изглежда като запустяла. От време на време я наглежда чичото, защото наследникът е на работа в Испания. Там има разкрит цех за производство на амфетамини, разфасоват и дрога. Абе, каквото намерят твоите момчета, да им е в заслугата. И непременно се обадете на следователите, нека присъстват. Защото, уверявам те, няма да им стигнат няколко часа драскане по бланките.
Какво? Дали това е вярно, което казвам. Виж, толкова години работим заедно, кога си ме виждал да стрелям с кьорфишеци. Добре. За троянската сливова трябва да се споразумеем. Наистина, ако е цяло буренце както се изхвърли сега, ще трябва да го пия с целия отдел.
Полковник Стоименов остави слушалката и погледна в очите своя подчинен. Каза го без да си отваря устата. - "Нали така искахме". Отсреща му потвърдиха веднага и нямаше потребност да се говори повече в шефската канцелария поне десетина минути. Сякаш бяха мъкнали дълго време чували върху гърбовете си и вече смъкнали, заслужено да починат.
........
И депутатката Ненкова почиваше, но в кафенето на парламента. Днес беше време за парламентарен контрол, а не и се слушаха празнословия или безсмислици от които сетне не произлизаше нищо. Скука и досада, но какво да се прави. Обявено е за работно, трябва да се присъства. Отпиваше на малки глътки от вече отдавна изстиналия коктейл, но пак не й се тръгваше към залата. Вместо това, поглеждаше с все по-голямо нетърпение към съседната маса. Където възрастен депутат опитваше да се прави на интересен и задържаше двете журналистки до себе си. Тя силно желаеше да привлече вниманието им, защото като член на парламентарна комисия, участва в подготовката на един очакван в обществото законопроект. По-скоро беше слушала какво излагат колегите, но според нейната самопреценка успя да улови зрънцата важно от устата на другите. Обобщи го и търсеше момента, когато ще представи като свое пред медиите. Дори виждаше пред себе си, как още тая вечер в новините, цялата страна ще научи нейното мнение по бъдещия закон.
Вместо някое от жадните за новини и сензации девойчета, до масата се изправи депутатът Първан Костадинов. Напрежението в него струеше на яки порции сякаш квесторите го бяха току-що изгонили от залата. Още не седнал както трябва на стола, побърза с нещо средно между молба и заповед.
- Ела да отидем в нашето кафене, защото се налага да поговорим.
Изражението му подсказваше, алтернативите за отказ или някакво отлагане са прекалено малко. Трябваше макар със съжаление, тя да се откаже от чудесно отворилата се възможност за медйна изява.
Заведението беше съвсем близо до парламента, но скромния вид и обзавеждането въздържаха народните избранници от посещения в него. И още не поръчали, депутатът Костадинов вече изсипа върху масата по-важното от главата си.
- До седмица искам парите обратно.
И двамата прекрасно знаеха за какво става дума, за да си играят на празни уточнения.
- Нали сделката и според теб изглеждаше перфектна. Тогава остана доволен от нея.
- Вече няма сделка. - реагира като седнал върху кабърче на стола Първан Костадинов.
Малко амплитуда в гласа му още трябваше и всички в кафенето щяха да чуят за какво приказва.
- Как така, няма? - наежи се депутатката Ненкова, защото напълно съзнаваше за какво става дума. В отличие от тоя дето е насреща й, тя не започваше сега в бранша. Изтупал се е като манекен, а отдолу подплашен тинейджър. - Чуваш ли се какво приказваш?
- Чувам - повтори вече казаното нейният колега. - Няма сделка и толкова. Искам си парите обратно.
Тоя глупак изглежда не мисли да отстъпва нито крачка назад, захапал е като куче края на полата й. Няма да се откаже, докато не откъсне парчето плат или тя не го халоса с нещо здраво и тежко по главата. Парите от цеха за амфетамини, належащо й трябваха за Черноморието. Нейните хора там успяха,намериха и подходящи за работата. Ще поразчистят още малко пречките и вече ония с визите за България, може да започнат с носенето на пари от Егея и Източното Средиземноморие. Нещо потръгна, но е малка капка спрямо купчината вложени пари, а до истинските печалби бе още твърде далеч. По някакъв начин трябва по-бързо да избие щуротиите от главата на тоя смахнат.
- Споразумяхме се. Ти нямаше възражения нито срещу оборудването, нито хората, които са работили до сега. Казах ли ти го тогава, ако искаш, смени главните в играта.
- Няма главни, няма дребни, Ненкова... Вече няма нищо... Искам си обратно парите и толкова. - Изсъска като внезапно изпълзяла върху камъка пепелянка депутатът Първан Костадинов.
По всичко личеше колко е склонен да я хване още сега и тук за гушата. В заведението. Депутатът Ненкова за разлика от него към входа на парламента не тръгна направо от кандидат-депутатската листа. Изпаднала беше в далеч по-сложни ситуации от тая. Налагаше се да озапти по някакъв начин изперкалия колега, преди тинейджърите от другата маса се досетят за какво приказват тия двата. Недай си боже да са гледали малко по-съсредоточено и телевизия, ще ги разпознаят за едното нищо.
- Слушай. Ще ми обясниш ли най-сетне и по-свястно, за какво става дума или ще продължаваш да се правиш на интересен.
- Ти си измамница. Не ми ли върнеш парите, ще те убия.
Пепелянката продължаваше да съска и далеч по-важно бе да следи неговите движения и жестове, отколкото да се разсейва по разни отговори или уточняваще подпитвания.
- Знаела си, че там е вече взето на прицел и ми го пробута. - Съскането продължаваше да е все така остро, но езикът позагуби от силата си. - Тая сутрин са нахлули ченгетата и всичко е блокирано. Хванали са работниците в момента на производство, а един от доставчиците направо им се е натресъл в ръцете с автомобила и материалите. Освен ченгетата, имало и двама следователи от тук. От главната им служба.
Депутатката Ненкова се почувства така, сякаш е забравила месечния си календар и мокротата сега пропълзяваше издайнически врху стола на който е седнала. До преди два месеца тя движеше нещата в цеха и ако се доберат до адвокат Василев, оня хич няма да се замисли чия кожа е по-евтината.
И двамата народни представители забиха погледи в чашите. Уморени и безразлични към онова, което става около тях. Сякаш бяха участвали в маратонско бягане и завършили последни, а зрителите отдавна са аплодирали победителите. И вече не се интересуват, кои са тия, дотътрили се едвам до финала.
Цветко Маринов