автор: KBoianov

Даниел отвори очи и се запъти към душ-кабината. Успокоителните струи не можеха да отмият тревогата ог кошмара.
Все същия сън: върви по изгорената ръждива земя, осеяна с трупове. И няма гарвани, само звънтяща тишина. Един мъртвец се е облегнал на стълб и сочи с ръката си натам, откъдето е пристигнала смъртта. Там, в една локва блести нещо.
Навежда се и вижда своето отражение на...човек.
„От такъв кошмар може да настръхнеш до върха на крилата си”- помисли си ангелът.
Той разпери криле и полетя от Кулите на покоя към сферичните куполи на долния град. Някъде в Hellix nebula...

х х х

Данаил насапуниса лицето си и се погледна критично в огледалото. Като офицер от Центъра на мироопазващите сили трябваше да бъде за пример.
„Старееш, момче..”- помисли си той.
Внезапно картината в огледалото се смени. Бръсначът падна от ръката му.
Той видя огромен кораб, който се носеше в орбита над Земята. Изумрудените му очертания излъчваха зло и опасност.
“И извикаха с глас праведници
към Небесата,
че времето е настъпило.”
Наплиска, яростно наплиска лицето си, за да прогони видението....
Когато пристигна в Центъра, той видя напрегнатите лица на колегите си. На екраните беше същия звездолет....

х х х

Даниел обичаше да минава през градския площад, където можеше да се чуе някоя новина или да срещне приятели.
Както винаги, там стоеше пророка Исай, облечен в бяла роба и проповядваше.
“Тогава от вселенските бездни
се появи Луцифер.
Името му Светлина,
душата му Мрак.
И затръбиха ангели
за битката небесна.”
Даниел сви рамене и понечи да отмине, когато над целия град прокънтя сигналът за тревога. Той разпери криле и полетя към космодрума, съпроводен от другите ангели от Първа ескадрила. Времето бе настъпило. Веганите нападаха Земята...

х х х

Нямаше смисъл да се гледат екраните. От балконите на Центъра можеха да се видят малките кораби, които като оси нападаха изумрудения си огромен враг.
Мнозина от тях падаха като метеори и блестяха като сълзи в небесата.
“Те падаха като звезди
и плачеха людете,
като догаряха.
Но падна Сатана,
рухна и корабът му
пушеше на морския пясък...”

х х х

17 светлинни години и само 17 удара на сърцето през портала на Hellix nebula.
Ескадрилата се вряза в сърцето на битката.
Даниел се прицели към едно от тежките оръдия на противника и успя. Но триумфа му бе краткотраен- корпуса се разтърси от удара, оставяйки го без управление.
От лявата му ръка капеше кръв. Ангелът се опита да направи изцелителна молитва, но тя не успя. Нищо от вълшебствата не работеше и кораба му се носеше към земната твърд. Той изруга всички дяволи и тяхното потомство.
„ И в сетния ден
ще слезете в тела смъртни,
душите ви да се възвисят...”

х х х

Данаил презареди бластера и притегна закопчалките на кевларената си жилетка.
Вече цял ден се сражаваха с пришълците- скакалци като коне, с по два големи меча в предните пипила и очи, бълващи огън.
От малкия хълм той съгледа как няколко от малките кораби на потенциалните съюзници се приземиха в близката долина.
Не след дълго командосите стигнаха до подобните на изтребители кораби.
Извънземните си помагаха взаимно, изваждайки ранените и снаряжението си.
Изненадани, те спряха, както и човеците.Данаил даде знак да свалят оръжието.
Съюзниците им имаха...крила.
“Те виждаха Небесното войнство:
едни държаха лъкове светлометни,
други тояги, що бликаха кълба от огън,
трети мечове от Небесен пламък.”

х х х

Даниел изстена. Някой превързваше ръката му.Ангелът се опита да отвори клепачи и видя ...собственото си лице.
Земният му двойник се усмихна и му даде да пие вода.
„Данаил”- каза човека и му помогна да стане.
„Даниел”- отвърна напевно ангела .
Той взе оръжието, което му подаваше землянина.
“О, час горестен и славен!
Хора и ангели падаха
и кръвта им се смеси,
за да се сбъдне пророчеството ангелско:
„И ще бъдете една кръв,
една смърт и една победа...”

х х х

Внезапно всичко утихна. Веганите отстъпваха.
От небесата се чу равномерно жужене и четири големи светещи обекта застанаха над вражеската армия.
- Херувимите! Пристигнаха херувимите!- извикаха ангелите и запяха.
“Тогава Сатана се възправи и извика,
усетил края и падението.
Сияйна колона светлина
плисна върху розовата му паст
и се явиха четиримата херувими.
- Осанна! Осанна във висините!
- пееха те, въртяха се в кръг
и изпридаха от Духа Свети,
около Сатаната.”

х х х

Даниел- Данаил. Къде се намираше? Пространственият тунел не доведе ангела-човек до Hellix nebula. Времето се въртеше около сияйния кораб. Той трябваше да разпространи семената на пророчеството....