автор: lordly

Какъв ден беше днес, а?
Като се изтопорчило онова ми ти слънце насред туй чисто и синьо небе, като са се разпели птичките, разжужели пчеличките и разщъкали ония ми ти късополи майки из кварталната градинка, иди че не стой целия ден „на телевизора”. И тъй си беше, като се залостихме с кварталните зевзеци от кафено време, та чак до залез. То ако взема да разказвам всички зевзеклъци що изрекохме, работата ще отиде на латино сериал, ама чуйте, какво по едно си време се случи.
Таман се бяхме укротили, след една лакърдия за Дешка Дашната и ето го иде на към „телевизора” ни Митко Палаузов. Той не е оня, дето са го убили като малък фашистите, а един набор, къде го игра в кварталното читалище. Иде с една чантичка на „Била”, бръкна в нея, раздаде ни по една пластмасова чашка и набързо разля чисто новичка бутилка с „Джак Даниел”. Рече „на здраве”, отпи и после каза онуй, дето съм го написал в заглавието:
- Аз, набори, съм се родил днес. Това, обаче не го помня. Помня една случка, която казват, че е от първата ми годишнина. Пак било хубав ден, като днес и са ме разхождали в Морската. Току що проходил, аз съм редувал суркането по дупе, с пълзене и патешката походка, когато над мен се е навел възрастен мъж с брада. Какво съм му казал е незнайно, но той предсказал на нашите, че ще стана или голям човек, или голяма магаре. Според бившата ми и началниците, е познал на 50%.
Следващият ми спомен е от 11-та ми годишнина. На тогава играх Митко Палаузов, разкървавих си носа и се наложи, фашистите да ме убият преди края на пиесата.
22-рият си рожден ден посрещнах във флотският арест. Него ден се случи земетресение, караулните не спазиха инструкцията да ни пуснат навън и после споделиха ареста с нас. Тогава забелязах, че който лошо ми прави, лошо го постига, тъй че внимавайте!
На 33 получех две нови имена. Едното беше със сертификат „кандидат на науките”, т.е. по сегашно му, „доктор”. Второто заслужих след банкета същата вечер, когато аргументирах една своя теза с лявото си кроше. Докато се хабилитирам, все ме наричаха „асистент-побойник”.
Когато се разведох на 44, не мислих че ще успея сам да отгледам двамата си сина, да ги образовам и същевременно да изкукам до такава степен, че да ме произведат в „професор”. Туй е другата новина, която днес ви казвам, та дано спрете с това „Митко Палаузов”.
Тук юбилярят замлъкна и отпи, а Митьо Семето му вкара въпроса:
- Професорче бе, ами що стана на 55-тата?
- Утре сутринта питай гаджето ми Митак – ухили се юбилярят и пак рече „на здраве”.