автор: ZAGORA

Най-силна си, Любов, когато ме болиш 33
със болка –глас камбанен
и аз градя от рани мост,
за да лекувам... рани.

Кажи къде сгреших, Любов?!

Не бях ли предана прислужница
на твоите капризи?
Кажи, Любов,че съм ти нужна,
за да деля със ближни ризите.

И да прогледна точиците на калинките,
мечти като бръшлян да ме обвият.
Не ми обръщай гръб ,Любов,
а дай ми сили да те пия.

На колене те моля,остани!
Със теб да сме до сетен миг!
Какво, че страшно ме болиш
до сълзи , до стенание,до вик.

Нека от глад и жажда да издъхна,
но от целувките ти да съм сита.
Бъди до мен,Любов , подклаждай
сърцето ми, да съм честита.