автор: galiakara

/ новела- трета част /

Когато пристигна, го свари да копае градинката. Подсвирна семейния сигнал и видя как възрастният мъж подскочи като опарен.
- Хайде, бе синко! - усмихнато го посрещна той. Откога те чакам! - и отвори широко ръцете си за прегръдка- Майка ти днес е приготвила в твоя чест любимите ти лозови сърмички, изпече и баница с лапат и спанак. Чакай да ти кажа, докато не е усетила, че си дошъл! Купил съм стръв, следобяд отиваме за риба, нали така?! Ама ти да го кажеш, че ако аз продумам, ше има мърморене!
- Нямаш проблем, татко! Ще се справя! Мъжка солидарност! - и подаде ръка на баща си.
Тъкмо се здрависваха, от виличката изкочи една пъргава, ниска женица.
- Даме, маминото! Добре си ми дошъл, сине! Ох, затъжихме се! Уж за да те виждаме се преместихме на стари години тук, а на- цял месец не си идвал!
Дамян се усмихна, привлече я към себе си и тя потъна в неговите широки обятия.
- Мамо, нали ви казах, че бях на обучение за експедицията. Едновременно и работех. Но ето- при първата възможност съм тук! Хайде, да влизаме, че съм гладен като вълк, а и ми намирисва на нещо, което много обичам!
- Ах, този твой баща! Не може да пази тайна! Кога успя да ти каже?!
- Мамо! Успокой се! Нищо не ми е казвал! Аз просто те познавам! Не се съмнявам, че си приготвила някой от любимите ми твои специалитети!
- Добре, добре! - веднага омекна гласа й. Щом го казваш, така ще да е...
След вкусния обяд, Дамян и баща му натовариха такъмите на колелата си и слезнаха към морето. Младият мъж обожаваше тези часове. Това бяха техните мъжки мигове, когато можеха да останат насаме, да си споделят много неща. Баща му не беше от типа на онези грубо намесващи се в живота на децата си родители, които търсеха най-малък повод, за да дават съвети и налагат мнение. Беше уравновесен, логичен човек, който уважаваше личността на сина си, зачиташе неговото мнение и умееше да го изслушва.
Риболовът не беше от най-успешните им. Но важното е, че си направиха разходка, `майският вятър ги одуха`-както се изрази баща му и се прибраха бодри и освежени.
Вечерта мина в мили разговори на верандата, на ракийка и мезе. Дамян пекна на барбекюто и по една пържолка. Традиционно, отвориха и една бутилка мерло`Каберне Совиньон`, с наситен черешов цвят, с плътен вкус и лек аромат на горски плодове. От няколко години предпочитаха тази марка. Допадаше им,`семейно`- както казваше представителката на женския пол в семейство Велеви.
Тъкмо отпиваха от аления елексир, когато тя изведнъж нещо се сети
- Даме, да не забравя, мама, да те питам. Нали ходих тези дни на кални бани за крака, та там се запознах с една много приятна жена. Тя е физиотерапевт. Стана въпрос, че ти ще участваш в експедиция и тя ме попита за названието й. Оказа се, че и нейната дъщеря, лекар по професия, щяла да пътува, но не можахме да се разберем, защото не бях те питала как се казва тази експедиция.
- А докторката как се казва?- заинтригува се Дамян
- Елисавет...не, не, Елена.. чакай малко....- майката се замисли. - Ох, остарявам вече....
- Може би Елица Донкова?
- Браво, момчето ми! Точно така- Елица. Не знам дали е Донкова, но е Елица- развълнувано отговори тя и чак тогава се усети да попита: Ти вече я познаваш, така ли? Заедно ли сте? Хубава ли е? Не била омъжена, ми каза майка й... притесняваше се, горката и тя, като мене....
- Мамо, само недей да започваш пак приказки за сватосване. Отдавна се изживяха тези времена!
- Не, не, бе чедо! Нищо не казвам. Само ми дойде наум, че си приказвахме с жената и даже тя искаше да ви запознаем... Човек никога не знае от къде ще му дойде доброто...
Мъжете се спогледаха и се заляха в смях.
- Вари го, печи го- тя си същата!- каза усмихнат до ушите бащата.
- Нищо! Разбирам я! Майка е, безпокои се за единственото си синче. Чака и внуци от мен, нали така, мамо?- мило се обърна към нея Дамян.
- Тъй, тъй, сине! Хайде, виж там, ако е добро момиче, както казва майка й, пък и образована била като тебе, може и да ви излезе късмета!

/следва/