Веднъж перо на Пауна от перата
отскубна се и падна на земята.
Наблизо то съзря тояга
и с нея взе да се заяжда:
- Каква си грозна, недодялана си ти!
А на мен се възхищават велможите
дори.
Толкоз цветове във мен се вплитат.
Към мене дамите неистово налитат,
а тебе те настъпват със крака.
Как живееш ми кажи така?
Ала тогаз човек един се над
тоягата наведе, в ръка я взе
и овцете си поведе.
"Ще ме пази тя от вълци зли!"
Тъй човека промълви а на перото гордостта
остана да се валя във прахта.