Какво начало само на деня за мене -
излюпваш се с прическа на Пегъзи!
В безумен смях избухвам, лазя по колЕне,
прощавам ти за всичките недъзи.
С ритник изпращам чехлите си под кревата,
естествено - разсипвам и кафето!
Смехът ми весело ечи из махалата!
И куче лае - шум е до небето!
Поглеждаш втренчено и някак много строго
със погледа безумен на Пегъзи.
Да спра за миг поне, но как, като не мога?
Сълзи текат ми вече и по двете бузи!
От лудия ти вид не мога да се скрия,
смехът така ме души - ще припадна!
Довършва ме: "Къде съм аз, къде сте вие!"
И тук, безсилна, до кревата паднах!
Прегръщаш ме и нежно, нежно ме целуваш.
Какъв Пегъзи? Истински Ромео!
И шепна глупости - дали изобщо чуваш?...
Но милваш ме, тъй както ти умееш!
Благословена, знам, със тебе съм от Бога.
Дали е празник днешната неделя?
Не зная, скъпи, но не мисля и не мога!
Но празник е в семейната постеля!...