автор: zaltia

Не искам да съм сам, и пак да страдам,
а тъгата да извира... с твоите сълзи.
Болка е, сълзите тежки аз да виждам,
как блестят... във най- прекрасните очи.

Любовта ми, сгушена в душата страда,
хоризонтите се смачкват, всичко в мен боли.
Онази малка бучка, в гърлото засяда,
и без теб сърцето, почва тъжно да тупти.

Искам като две луни, загадъчно красиви,
да виждам пак очите скъпи през нощта.
А сутринта, в тях изгревно щастливи,
моите любими, жълто - огнени слънца.

С тях изгрява сякаш... красотата на деня,
прекрасно е, чe те докосвам... не само във съня.
Чудо е да се оглеждам в най- прекрасните очи,
тъй звездно приказни, когато няма в тях сълзи.