На Димчо Дебелянов
Не искам да ме помниш ти така,
когато съм с душа унила
и напорът на лютата тъга
главата ми жестоко е превила.
В ранен мрак печален
с тебе ще се разделим,
но погледът прощален
не е отлитащ дим.
Аз искам да ме помниш ти така,
когато съм с душа щастлива
и казвам, както и сега:
"Обичам те!" очи към теб извила.