автор: Caniko

          Като вишнев цвят
          живот красив и кратък
          оставил следа.
      Всяка пролет в провинция Ехиме една вековна вишна разцъфтява и спомня легендата за момичето от Асамимура.

      Това се случило преди повече от 270 години на остров Шикоку в префектура Йо (днешна Ехиме). Многоуважаваният Тошио, един безстрашен войн и справедлив господар, бил нейн управител. Имал просторно имение и прекрасна жена. Неусетно се изнизвали годините и все по-остро чувствал изгарящото желание да стане баща. За това той и жена му започнали всеки ден да посещават храма посветен на Фудомио - един от петте бога на мъдростта. В смирение и вяра отправяли молитви към Фудомио да ги благослови да имат дете. Бог чул молитвите им и скоро им се родила дъщеря. Нарекли я Харуко – дете на пролетта. Поотрастнала Харуко и било време да наемат бавачка, с която дъщеричката им да играе и учи. С добри препоръки в дома им заживяла и станала част от семейството лъчезарната и благородна Сатоми. Харуко растяла обградена с топли грижи и много любов. Изпълвала къщата с радост, а за красотата ú се говорело във всички префектури на острова. Сатоми я учила да рисува, да танцува и пее. Всяка пролет устройвали малко семейно тържество под разцъфналата вишна в двора на имението.
      Всички били много щястливи и се радвали на успехите на подрастващата Харуко. Но тъмен облак помрачил светлината на дните им. Когато Харуко навършила петнадесет години, се разболяла тежко. Идвали най-добрите лекари от цяла Япония, но всички те казвали, че на дъщеря им ú остават броени седмици живот. Родителите ú изпаднали в отчаяние от неизбежното нещастие.
      През изминалите години бавачката Сатоми се привързала много силно към одухотворената и агелски чиста Харуко. Не можела да си представи живота без нея. Всеки ден осъмвала в храма на Фудомио и се молела за спасението ú.След 21 дена станало чудо. Харуко възвърнала руменината на лицето си, отново се усмихвала и се почувствала напълно здрава. Станала от леглото, отворила широко прозорците. Бил шестайдесетия ден на пролетта и вишните били отрупани с цвят.
      Тошио и съпругата му дали голям прием в чест на дъщеря си. Същата нощ Сатоми се разболяла. За всеобщо очудване, лекарите казали, че ú остават само няколко часа преди да поеме по пътя към вечността. Цялото семейство се събрало около леглото ú, за да се сбогуват. Тогава тя им казала:
      - Време е да ви призная нещо, което не знаете. Аз се молех и молитвите ми бяха чути. Помолих Фудомио да спаси живота на обичната ми Харуко, като ú дари моя. Не трябва да скърбите за смъртта ми. Но имам една молба. Обещах на Фудомио в знак на благодарност да засадя вишнево дърво в градината на храма. Не успях да го направя и ви моля посадете го вместо мен. Сбогом, скъпи приятели, и помнете, че аз съм щастлива да умра спасявайки Харуко.
      След погребението на Сатоми, младо вишнево дърво от възможно най-добрия сорт било засадено в градината на храма. Дървото израстнало и вече почти три века всяка година разцъфтява невероятно красиво на шестайдесетия ден от пролетта, като символ на силата на молитвата и преклонение пред саможертвата на младото момиче.
            Цанка Шишкова, Март, 2012