автор: jel

Веднъж кафето в малка чаша се заяде със буркана мляко.
- Кафе съм аз, навсякъде на почит.
Сервират ме в заведения или на трапеза с жест.
А ти какво си?! Някакво си мляко!
Със тебе не посрещат гости днес.
А аз модерна, чуждоземна съм напитка.
Не може вече маса без кафе.
Кафе във чашка със чинийка плитка.
Говорят винаги кафе...!
МЛЯКОТО - Говорят, да. На работа, във къщи,
в компании охотно все за теб.
И как някому прещракало сърцето
от кофеина, що съдържа се във теб.
А моята бяла течност освежава -
както блага дума нечие сърце.
Затуй полезното, родното трябва да се уважава.
А ти млъкни чашо със кафе.