автор: hudognika

В очите се гледаме,за нищо не спорим,
ръцете си търсим на кръстопът...
С очите не можем за любов да говорим,
ръцете премръзнаха проправяйки път.
Животът не бърза отдавна заникъде,
в юмрука душите сбират си дъх.
Падат във нищото,помощ отникъде,
мъртви са стъпките,ненужен е път...
Чувствата чакат в сърцето отровени,
в соленост сълзите безмълвни лежат.
Любовните трепети в омраза заровени
в душата смутени виновно мълчат...