автор: Mojsei

На Веселин Ханчев

1


Знаех, че ще дойдеш лъчезарна,
оплодяваща самотния ми път,
с усмивка нежна, благодарна
да направим наш семеен кът.

Ти не си измислена, далечна,
плод на поетичен блян,
а със свойта топлина сърдечна
отстояваш женския си свян.

Измеренията на любовта дълбока
са в мяра вечна,
щом в безкрая на потока
се запазва топлота човечна.

2


Дарих ти брачен пръстен -
да бъдем в път безкраен
и с него, в любов покръстен,
живея в двореца траен,
граден с човешка простота
чрез чувството взаимно,
даряващо ни само красота
в съществуването ни интимно.


3

В живота сложен, многолик,
по пътеката позната,
нося неизменно твоя лик -
ореол в любовната позлата.
Той в беда ме пази
и ми дава сили,
корист почне ли да лази
към простори мили.