Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 847
ХуЛитери: 4
Всичко: 851

Онлайн сега:
:: LioCasablanca
:: Georgina
:: AlexanderKoz
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПредизвикателно писмо до моя приятел
раздел: Есета, пътеписи
автор: krasavitsa

Щеше ми се да споделя с теб, драги ми приятелю, единствено и само вълненията, тревогите и като цяло - интелектуалните радости, които изпитах вследствие на последните ми книжовни притежания. Но както тръгна... стигнах до неочаквана и за мен тема.
Преди време вниманието ми беше привлечено от малък текст, изпъстрен с изящни фрази, който рекламираше една книга горе долу така: “Дори и да не я прочетете, престижно е да я имате в библиотеката си”. Авторът на книгата е личност, която съм забелязвала досега единствено благодарение на неистовото й желание да бъде забелязана. Но точно това беше станало причина да не се интересувам от нея. И сега какво? Аз? Да не прочета книга, обявена за престижна? Предизвикателство сущо!
Ще карам направо - присъствието на автора, тази куриозна особа, в общественото пространство се оказа с две измерения.
Първото измерение, видимото, шумното и леснодостъпното, е претенциозно и скандальозно, преднамерено надменно и смело поемащо риска да си създаде куп врагове.
Второто – труднодостъпно като всякоя истинска ценност, открих из страниците на няколкото инак скромни по обем книжки, издадени от господина. Там се захласнах и се връщах нееднократно към прочетени вече страници, с учудване откривайки при всяко завръщане нови бисери на българската словесност и умозрителност в най-добрия смисъл. Подобен концентрат на мисли и усещания не съм срещала досега. Смея да предположа, че засилената склонност на господина към публични предизвикателства е насилствено предизвикана от панаирджийското ни съвремие.
Благоразумно се опазих от лесното подхлъзване към осмиване, на което би се поддал не един лекомислен или неподготвен читател. Винаги съм готова да приема, че туй, що ме затруднява, може просто да не е за всякоя уста лъжица. И добре, че подходих така... открих един нашенски Оскар Уайлд, див и дори дивен в изискаността на дълбокия си афористичен, метафоричен и нерядко символичен изказ.
Предизвикателността на текстовете му не е повърхностна, но се състоява най-вече в профундната чувствителност и разбиране на явленията, дори и когато са все още само загатнати, но още непроявени.
Вънкашността на едната от книгите му определено излъчва фриволност, която обаче извътре се не среща. Авторът си е направил с нас шегата да скрие съвсем сериозни текстове под картинно еротизирана книжна корица – така, както еротични текстове се крият под сериозна корица.
Скандальозната снимка, с която ни предизвиква, е явно възтънък намек и скрито намигнуване. Явява ни се самият автор, с чаша от цветен двуслоен шлифован кристал в ръка, забил поглед в преднамерено голяма книга и седнал до маса, отрупана не само с чинии и чаши, но и с ненужни, затова пък изящни предмети като вази и стъклени статуетки, символно упадъчни цветя и свещи, запалени на дневна светлина - а в продължението на скритата от нас част от масата предполагаме с немалка увереност наличие на гласиери, коктиери, камбанки за гасене на свещи, пръстени за салфетки и прочие подобни кокетности и пощявки.
(Преди време и мене се случи един виенски снобар да ми поднесе сутрешна закуска на свещи. Но беше затъмнил стаята с плътните завеси. Сервировката беше толкова изискана, че ми стигна само тя, за да се нахраня. Ах, ах, zarte Erinnerungen... ще си ги пазя за стари години...)
Но да продължа - в тази обстановка авторът е положил крак в странно огромен трендафор върху безпомощно проснатото на земята голо рубенсово тяло на оживял древногръцки ефеб. Дали е потъпкано за демонстрация на дезинтересираност, или застъпено, за да изчака търпеливо господарят му да приключи с благородните си книжовни занимания, преди да пристъпи към по-низменно житейски? Към такива въпроси ни тласка розовата женствена кожа на ефеба, контрастираща с добре оформените мъжки мускули, но най-паче невинният поглед, насочен към обектива, в който - можем ли да прочетем трепетно очакване на грехопадението? И наистина, какво търси на пода така потъпкано гол, само по заметната през слабините препаска, изискано зелена и в тон с мобилиите на този дом? Безсъмнено наблюдаваме тук една салонна шега, която авторът си прави с нас. И всичката грижливо обмислена и наредена сцена е оградена от останалия свят с една ширма, или ако предпочиташ френски пред немския – параван. Тази персона има вид да е изпълнила жизненото си пространство с копнеж по безвъзвратно отминалото.
(Спомних си, кой знае защо, господина Азиса, свръхизвестен не само с изтъпанчването на голия си задник в непосредствена близост до паметника на Левски в центъра на столицата, но и с това колко много си харесва долния предник, след като го подложи на хирургическо силиконово капитониране. Медиите, работещи по дефолт в интерес на обществото, се погрижиха да го направят твърде известен във всички обществени кръгове именно с това. Нека да боли!)
Сигурно не успях да разгадая напълно всичката алегорика и символика на предника на тази книжка, която се оказа, както ти казах вече, доста сериозна и дори родолюбива. Първото, с което ме пресрещна, бе омаята на архаичния български език на която, признавам, се много лесно поддадох – както сигурно вече си забелязал. Крайно естетизиран, но не по-малко хаплив от това език, с неочаквани картуши и макаронизми. Държа да ти обадя, драги ми приятелю, че след като се зачетох, изпаднах в състояние на най-горки разочарования и разубеждения наспроти предполагаемата ми образованост и не мога да изскоча из тях никакси. Разядоха ме профундни съмнения и ме обхванаха колебания касателно въобразяваната ми досега начетеност. Този автор ме накара да си водя бележки и да записвам думи, в чието значение и употребление досега не съм се достатъчно изпедепцала, та се налагаше да ги търся из речници - предизвикателства, каквито често ме не срещат и точно затова възрадваха не малко духа ми.
А от задната кора на същата книга сам авторът ме погледнува право в очи с позачервени бузи като от скорошно греховно разгорещяване и подхождащия към него виновен поглед, но с прическа на пути, от която сърцето се умилнува майчински. Поразгърден е, както винаги, когато иска да се барне. На обозе почившия (както разбрахме от жълтите медии) далматинец зад него, седнал послушно като декорация в некой стил сецесионен, успяхме да се полюбуваме, като се въоръжихме за постигнуване на целта с голема китайска лупа, купена за два лева от магазин за един лев. Много е чаровен, дано да е отишъл в кучешкия рай. А наоколо - множество предмети с многобройни гънчици, издатинки и съответните им вдлъбнатинки, които бих с удоволствие беобахтила като Sehenswuerdigkeiten, но не и чистила.
Друга една приятна констатация, която направих, след като се запознах с другата му книга бе, че господинът се е посветил на реставрация на историята на българската градска битност, чието съществуване десетилетия наред сякаш е било съзнателно заличавано и заменяно с евтини селски идиличности или трагедии. Опитите му да съживи реликтите на градското в оселяненото ни културно-историческо наследство са достойни за внимание и подкрепа. И наистина, къде е паметта ни за градска България отпреди 1944 г.? Сякаш извън селското друго население не сме имали, не е имало средна класа и интелигенция, сякаш не са съществували българските юристи – създали Търновската конституция и съградили от нищото модерната българска държавност, лекарите, инженерите и архитектите, създали сгради в големите ни градове, които карат чужденците познавачи и днес да повдигат учудено вежди, изтъкнатите учени, познати и признати не само у нас, но дори из Европа...
А всъщност, ако се повърнем още по-назад, из целия 19 век, времето на българското Възраждане, комай нямаме революционерин, хъш или комита, който да не ни е оставил снимка, на която го виждаме да се пъчи гордо, облечен по последнята европейска буржоазна мода. Поевропейчването на българина е наченало много отдавна, и то не само като следване на модата в облеклото, но и като модерно светско образование и мислене. За какви пет века робство се борят някои, моля?
Ето ти го тук Тодор Каблешков облегнат на камина, с лъснати чепици с висок ток, златен ланец на часовника и бастон. И тук пак той. Ангел Кънчев, Панайот Хитов с грижливо поддържаните изкуствено стърчащи мустаци, Левски в костюм с жилетка и модерна папионка, а широките ревери на сакото му са със светли кантове, Тодор Икономов, Любен Каравелов, Георги Бенковски.
На тази снимка ще обърна специално внимание, нейната инсценировка излъчва много недвусмислено послание.
Тук Ботев се е фотографисал с двама другари. Няма как да не забележим, че снимката е режисирана грижливо. На масата пред тях са подредени за целите на увековечаването символите на революцията – череп, кости и ятаган, в краката на Ботев демонстративно е капичнат наземи цилиндъра му, а по-нататък на преден план пренебрежително са захвърлени книги и вестници.
Впрочем, Захари Стоянов ни разказва, че Ботев наистина е захвърлил учението си в Русия в полза на пребиваване при казаците, където се обучил майсторски да язди и да върти сабята и ножа. Редът, дисциплината и постоянството не били за него. После пък се отказал от студентската скамейка в Букурещ, където на разноски на румънското правителство му било уредено да следва медицина. Поседял месец два, па рекъл, че не е за него тази работа - да виси над книгите.
Но стремежът към европейското облекло не е нещо ново за тях. Ето какво казва Захари за баща му:
“...(даскал Ботьо) ходел като същински лорд, бил човек с вкус и с маниери. Правило му било да си поръча из Русия хубава шуба със скъпи кожи. Един път го видял с нея пловдивският паша, комуто останали очите на тая дреха, казал, че и той ще да си изпише такава.”
Чак се разсмивам... “благоприличието на нетрагичното” е част от заглавието на книгата, за която ти разказвам, а сега размишлявам над неблагоприличието на трагичното и над комичното в героичното... колко често ги крием, за да успеем да сакрализираме героите си. Та тези хора са “немилите-недраги” хъшове, които не са работили нищо, не са можели себе си да изхранват - да не говорим пък за семейства, а са ни оставили снимки, които напълно го опровергават. Как са се сдобили с тези хубави и скъпи дрехи? Да не би след неочаквани “гостувания” при чорбаджии-изедници? Нали “революционният терор” е бил в името на “свалянето на робските окови” и грабежите и изнудванията са били оправдавани с това, че откраднатите пари ще отидат за “народното дело”? А те са се хранили и обличали с тези пари, при това години наред!
Ето какво е сметнал за необходимо да ни каже още Захари:
“Ние предупреждаваме нашите увлекающи се читатели да не подражават на Ботйова било в обирите, било в омразата му към всичко, щото е доволно и сито, било в бягането му от училищата...”, а по-нататък – да не го мерим с аршина, с който се мерят “обикновените” хора.
Но това се наричаше “двоен аршин” – за едни да може, а за други – не. Той въвежда и отдавна отреченото макиавелистко “целта оправдава средствата”.
В Захари Стоянов ли е зародишът на многото ни национални заблуди?
Що за патриотизъм е нашият, който се подхранва с премълчаване на факти, с пренебрегване на цивилизационни принципи, а често и с лъжи?
Нарекох писмото си “предизвикателно”, защото стигнах до предизвикателство към казионния патриотизъм, който се подхранва само с патетични речи и нехае за фактите и реалностите. Изкуственото обожествяване на националните герои и скриването на човешките им слабости и грешки не ми се вижда полезно. Не подлагам на преоценка събитията отпреди век и половина, нито делото на предците ни. Използвам ги за пример, защото смятам, че е дошло време да преоценим принципите си.
Извънредно много ша Ви замола да са не изтървате с изтъркани фрази по въпроса, приятелю... а аз ще да изляза от пасивност и ша попитам активно, но и най-пристойно – ще ли Ваша милост да ми позволи некои от Вашите светини да не са и мои светини - и пак да си остана родолюбива българка? Нека да боли!
Сякаш се прекалено разглаголих и отново ще си докарам обвинения секакви от патриоти секакви... но пък сега вече радостно знам какво ще отговоря, ако да ми са случи да ме запитат коя книга бих взела със себе си на необитаем остров – занимливите четива на Dandy нямат прочитане.
С две думи - моите почитания към господина Милчева, една колкото одиозна, толкова и забележителна фигура на българския културен небосклон.


Публикувано от Administrator на 15.03.2012 @ 22:23:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   krasavitsa

Рейтинг за текст

Средна оценка: 3.66
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
323 четения | оценка няма

показвания 49687
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Предизвикателно писмо до моя приятел" | Вход | 15 коментара (71 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Предизвикателно писмо до моя приятел
от secret_rose на 16.03.2012 @ 00:20:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Малко ~скандальозно :) и много сладко, с финен изказ и професионалистична подредба. Върна ме назад...
Господинина с изкуствения мустак ме разби. И някои идеи. И ти.
Аплодирам Ви @--;---


Re: Предизвикателно писмо до моя приятел
от sani-ti на 16.03.2012 @ 04:12:19
(Профил | Изпрати бележка)
Хм...
Малко съм раздвоена, но клони към одобрение!:)))))


Re: Предизвикателно писмо до моя приятел
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 16.03.2012 @ 06:38:58
(Профил | Изпрати бележка)
Бих Ви отговорил, ама...

*Извънредно много ша Ви замола да са не изтървате с изтъркани фрази по въпроса, приятелю... а аз ще да изляза от пасивност и ша попитам активно, но и най-пристойно – ще ли Ваша милост да ми позволи некои от Вашите светини да не са и мои светини - и пак да си остана родолюбива българка?...*

... и затуй, бес да съ пЪна, чи съм *приятелю...* ши съ задуволъ само със:

ПОЗВОЛЯВАМ!
Нека да боли...

Sincerely yours,

/........................./


Re: Предизвикателно писмо до моя приятел
от GINKO_PRIM на 16.03.2012 @ 07:03:54
(Профил | Изпрати бележка)
Хахаха
Уведомлявам Ви, че възтънките намеци в пИсмовното Ви изложение ми предизвикаха открито ухилване и удоволствено примигнуване с недвусмисленото си послание.
На една приятелска особа бих прибавила немедлено и искреното "Идиотка! :)))", но спрямо Вас ще се въздържа, за да не предизвикам последващо мисловно изложение по свой адрес. :)


Re: Предизвикателно писмо до моя приятел
от abonat на 16.03.2012 @ 08:38:12
(Профил | Изпрати бележка)
:-))) готино е
(само за протокола - Erinnerungen)


Re: Предизвикателно писмо до моя приятел
от kristi на 17.03.2012 @ 15:58:44
(Профил | Изпрати бележка)
Ти хубво, че сподели с мен, ама аз сега какво? )) Реката ли да укротявам, бреговете ли да пазя?
Остави! Бла, бла е написаното горе, ама то щото диване съм.

А ти все така предизвикателна да си, щото има защо!

П!!!



Re: Предизвикателно писмо до моя приятел
от angar на 17.03.2012 @ 21:04:19
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Ще ли, Ваша милост, Красавице, да ми позволите Вашите светини, ако имате такива, да не са и мои светини, а моите светини да си останат мои светини? Откъде “немилите-недраги” хъшове са имали пари ли? Ами ето откъде: раздавали са си бонуси, участвали са в управленски бордове, присвоявали са от еврофондовете! "Редът, дисциплината и постоянството не били за Ботев. После пък се отказал от студентската скамейка в Букурещ, където на разноски на румънското правителство му било уредено да следва медицина. Поседял месец два, па рекъл, че не е за него тази работа - да виси над книгите ..." Хехехе, ти и гения на българския народ, Христо Ботев ли ще съдиш? Как би могла ти да го проумееш, и как можем ние да проумеем, че и да съдим гения! Нали първото нещо, което той е трябвало да направи, за да се осъществи като гений, е било именно това - да напусне училището! Не е висял над книгите, и е загинал едва на 27 години, но съчиненията му заемат два големи тома. И какво ли няма в тях, какъв и поетичен, и журналистически талант, какви енциклопедични познания, каква страст, какъв патриотизъм! Хубаво си го чела твоя Денди, но преди това и нещо от Ботев да беше попрочела и позапомнила. И за дрехите му - как е нямало какво да облече, за да изнесе една сказка. А и за положението на народа ни по онова време да понаучиш от статиите му и писмата му. А пък писания и тълкувания - различни. Ведь "Два лица бывают у любого факта - для честного и подлеца!"


Re: Предизвикателно писмо до моя приятел
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 18.03.2012 @ 16:08:51
(Профил | Изпрати бележка)
Интелектуална перфидност...


Re: Предизвикателно писмо до моя приятел
от gorskapastirka на 18.03.2012 @ 17:34:07
(Профил | Изпрати бележка)

Само в едно българско кътче, само в една седмица.... от ПЕТТЕ ВЕКА

"Турските зверства в Батак

В полята на българската история отколе са хвърлени семената на страданието. Та нали човек се ражда, за да страда, както искрите - за да летят нагоре. /Йов 5:7/

Библейската история ясно показва, че подир отдалечаването от Бога следва страданието – за да не погине Божият народ в мрака на богозабвението.

Една древна пословица казва, че преди зазоряване тъмнината е най-гъста. ? наистина - годината 1876 е наглед една от най-мрачните в българската история – изпълнена с кърви, страдания и ужаси. Всред нейните страдалци за вяра и род едно съзвездие ярко сияе и до ден-дне?ен над българската земя – Батак – име свидно за всяка българска християнска ду?а.

На 5 май 1876, петък, селяните забелязали, че към Батак се придвижва войската на Ахмед ага – повече от 3000 въоръжени до зъби ба?ибозуци (запасни, нередовни войници, паравоенни формирования), събрани от 22 турски села от Родопите. Ахмед ага водел мъжете от околията на Доспат, синът му – тези от махалата Йени (Нова), а Мохамед ага - ба?ибозуци от седем турски села от района с център Ракитово. Трите колони стигнали почти едновременно до Батак, заобиколили го и открили стрелба срещу селото. Тогава жителите на Батак изпратили свой човек да срещне Ахмед ага и да преговаря, но пратеникът бил застрелян, още преди да стигне до мястото.
На другия ден те изпратили втори човек със същата мисия. Било му съобщено, че агата искал при него да се яви старей?ината на селото. Човекът оти?ъл при турчина и той му казал, че заповядва „батакчани да предадат оръжието си и доброволно да се предадат”. Старей?ината се прибрал и уведомил хората за заповедта. Част от жителите се възползвали от времето за преговори и успели да избягат от Батак.

Останалите, които не искали да повярват на Ахмед ага, отказали да се предадат. Тогава ба?ибозуците заобиколили селото, събрали целия добитък и конете и открили стрелба по хората от горната махала, като опожарявали всички къщи, хамбари, работилници. Всеки, който направел опит да избяга и да се спаси, бил застрелван като бясно куче – на място!Бата?ката голгота започва от мъчениците в Богдановата къща. Обезоръжени с измама дръзките преди батакчани се превръщат в обречени на заколение Христови агънца. Мъчителите свалят от гърбовете на мъчениците и последната риза, за да полетят ду?ите им към небето необременени от нищо земно. Един подир друг отиват те на приготвените дръвници. С мълчание. Някои сами притискат ?ии о дръвника, та ударът да отдели ду?ите им по-скоро от плътта. Някои майки турят децата си на заколение пред себе си, за да се уверят, че няма да попаднат в мюсюлмански дом и да загубят вярата и ду?ата си. ? биват посечени на късове.

Като видели това, българите от долната махала изпратили куриер до Ахмед ага, да го помолят за пощада. Турчинът заповядал да му бъдат доведени всички първенци на селото. Те били 18 ду?и, сред които и смелият Ангел Трендафилов и неговият син Петър. Ахмед ага им съобщил, че ако българите предадат веднага оръжието си, той ще се изтегли с ба?ибозуците и ще ги пощади… Повярвали на тази клетва, придружени от група заптиета, първенците на Батак се прибрали в селото. При Ахмед ага останал само синът на Ангел Трендафилов като заложник. А старей?ините събрали оръжието и с няколко каруци го докарали в стана на ба?ибозуците. Като се уверил, че всичкото оръжие и боеприпасите са при него, Ахмед ага заставил първенците да му покажат къде са скрити парите и скъпоценностите на хората, след което неколцина от тях били върнати в турския стан, завързани, зверски измъчвани с нажежено желязо и накрая жестоко умъртвени по заповед на турския пълководец.
А старей?ината Ангел Трендафилов бил убит по най-нечове?ки, варварски начин. Първо му извадили очите, после му изтръгнали зъбите, отрязали му носа и у?ите, побили го на кол и го изгорили още жив, при това пред очите на жените и децата от Батак, които принудили да присъстват като зрители на екзекуцията му, докато смелият българ

още коментари...


Re: Предизвикателно писмо до моя приятел
от gorskapastirka на 18.03.2012 @ 21:59:03
(Профил | Изпрати бележка)
Хелло двечките, казах, задушно е. И като не ви се нрави, от Ботевите костюми се щурате накъде да кривнете:

В писаното, за гаврене и убиване ни на мирен ни на освирепял турчин иде реч.

А за любовта!, споделена с две дечица и любящ съпруг, не ден, нито час съпругата не пилее времето си за друго, освен да дари любов вътре в семейството. Други пък изкарват ден и нощ пред екрана, докато пишат за любов. Колко време им остава за реалната, имат ли я изобщо, множко си личи от писаното и от екстра любимите.

Но за чистата, проста и свенлива любов на българката сред Баташките кланета, тази положена пред олтара в името на България, иде реч. И няма как да не се уважи. Имената на прадедите ни са изписани до истинският текст на "Аз съм Българче", а не до перфидното.

Под днешните костюмчетата, сърцата на едни тупкат и любят, на други са зели дали докато си лъжат!

Ето я истината:
http://www.youtube.com/watch?v=Z9Mc0VFk8so&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=sYJOaqi47LQ&feature=related

И няма страшно!
http://www.youtube.com/watch?v=2oUwgGLiz0c&feature=related




Re: Предизвикателно писмо до моя приятел
от krasavitsa на 20.03.2012 @ 08:07:01
(Профил | Изпрати бележка)
Драги ми ангар и пастирке горска, шумкарка ли си, каква си, не те знам, защо си се скрила под празен ник и само пълниш сайта с копирани текстове, които нямат нищо общо с моя, а собствена мисъл в кухотата ти се не мярка?
В края на горния текст ви казвам - оселянихте българското културно историческо наследство, дори хъшовете ни отпреди век и половина са били повече граждани и европейци, отколкото си мислите, а вие ми се разпростирате тук за турски зверства при потушаване на въстания. Никой не отрича зверствата, само че се чудя кой може да очаква турците да застанат отстрани и да започнат да ръкопляскат на нашите въстания? Явно – само кухи глави.
Що се отнася до светиня ти Ботев, angar, дето за теб, гордия атеист, бил даже с ореол на светец, запази си силите за следващия ми текст, идва.


Re: Предизвикателно писмо до моя приятел
от Ray_Jay на 20.03.2012 @ 19:09:33
(Профил | Изпрати бележка)
Чета написаното и се чудя как може хора в 21-век да отказват да видят повече от "жалкото" си физическо съществувание? Ок-преди 200-300 години баба ми е била изнасилена и изклана от някой турчин? Е, на някой турчин, пък неговият пра-родител е бил заклан от някой хъш, дето само е крал пари и се е чудел как да "освободи" майка България?
Дай, да продължим с клането, за преди ли предлагате? За женитбата-скъпи, пишещи господа, едно НЕ Ви стана на Вас мнозинството българи, а именно, че една жена иска УВАЖЕНИЕ! Иска да има до себе си мъж и да се чувства жена, а не да е хамалин вкъщи, домакиня, да се грижи за децата Ви, да работи на 2-3 места и често да изкарва повече от Вас, и накрая да я наричате с някои обидни, и грозни епитети! Не, Турското Робство най-малко ни е виновно за днешното "окаяно" положение, в което сме. Аз харесвам Христо Ботев и на "любещите" едно ще кажа-едно е да любиш, а друго да се защитаваш! Нима мислите, че в днешно време палестинците и иракчаните с "любов" отиват да се бият?!? Не, но НЯМАТ избор!!! Хр. Ботев е обичал, дотолкова своята родина, че е избрал да умре, пред това да в вижда в ръцете на чорбаджии и турци. Не, нямам против турците, но те просто са използвали това, че са господари, а НАШИТЕ българи-чорбаджии са л*зали з*дниците им. Да си припомним ли кой всъщност издава кога е априлското въстание и кой предава Христо Ботев, Левски, и т.н.? Я, дали предателите не бяха българи?! И то от тези, дето се правят на най-"обичащи" родината си! Да, бих уважавала някой, че е избрал да живее с този, който иска(това е личен живот)и дори че е успял да се продаде изгодно за пари. Защото май някои ги е яд, че нямат парите на някои чужденци, за да имат някои жени и плюят... Ох, горките, наистина ли мислите, че парите "задържат" тези жени с тези господа само, за да си оправдаете вашето бездействие?


Re: Предизвикателно писмо до моя приятел
от krasavitsa на 22.03.2012 @ 14:02:04
(Профил | Изпрати бележка)
КАК СА ЖИВЕЛИ БЪЛГАРИТЕ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ?

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4666551

През 19-ти век Османската империя подобрява условията на живот по българските земи - глад не е имало, смъртността намалява. Нещо повече: българските земи са били една от икономически най-развитите области на империята.
Това научаваме от новото изследване за демографската политика на Османската империя, чийто автор е професорът по историческа демография в БАН Щелиан Щерионов. Ето още подробности за данните в това изследване:
През 19-ти век управниците на Османската империя, които търсят ноу-хау в Европа, откриват и демографската политика. Често тя е мудна, ненавременна и непоследователна. Общата цел е да се увеличи броят на поданиците на султана, твърди професор Щерионов. Множество източници от османските архиви и от излизащите в Истанбул вестници потвърждават тезата му. В изследването се цитират публикации на английски и френски пътешественици, посещавали империята през онези години, както и трудове на експерти по история на медицината в България.
Българско жито за Истанбул
Масовият глад, епидемиите от смъртоносни заразни болести и войните са бич за световното население през 18-ти и 19-ти век. Класически пример дава Ирландия. Вследствие на заболяване по картофите, които са основен източник на прехрана на острова, между 1848 г. и 1851 г. над половината от ирландците измират от глад. Голяма част от оцелелите емигрират към Америка и Австралия.

Масовият глад тормози и други страни, например Руската империя, а в края на 18 век той е една от причините за Френската революция. „В проучените източници за историята на Балканите и българските земи през 19 век няма нито едно свидетелство за повсеместен глад и гладна смърт сред населението. Единствените проблеми в тази сфера са свързани с лошото качество на храните и недохранването”, казва професор Щерионов. През десетилетията преди Освобождението българските земи са били една от икономически най-развитите области на империята. Нейната столица Истанбул се е изхранвала с българско жито, което било и един от основните експортни продукти във външната търговия на Османска Турция.
ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА
Първата модерна за времето си болница в България е открита през 1837 г. в Шумен. Тя обслужва преди всичко турския военен гарнизон в града. Постепенно се създават болници в пристанищните градове и административните центрове. По нареждане от Истанбул за противодействие на епидемиите от силно заразни болести, по българските земи се изграждат карантинни служби, особено по пристанищата, в големите градове и пограничните райони на империята. До Освобождението са създадени 32 аптеки, на територията на днешна България функционират общо 15 болници, а в градовете практикуват между 120 и 150 дипломирани лекари.
„Това е историческата истина. Друг въпрос е доколко тя съответства на масовите представи на българите за Османската империя и нейното развитие. Но може би би трябвало да се променят именно тези представи”, казва професор Щелиан Щерионов. От публикуваните в изследването данни става ясно, че усилията на османските правителства дават конкретни положителни резултати. Сред тях е постепенното снижаване на смъртността по българските земи. Вероятно тя е по-ниска от аналогичните показатели за някои други страни като Русия например, където през 19-ти век средногодишната й стойност често достига и надминава 50 на 1000 души от населението - между шест и седем пъти над сегашните равнища в развитите държави.
Османската власт полага и усилия за увеличение на раждаемостта. Местните управи започват да преследват с цялата строгост на закона извършителите на детеубийства след раждане на дете от нежелан пол. Правителството насърчава браковете, като законово ограничава размерите на даваните при християните зестри и на традиционния откуп, плащан от женихите-мюсюлмани. Двукратно е намалена и продължителността на непродуктивната за брачните раждания военна служба в империята.
"ПЪЛНЕНЕТО" НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ
Интересна и често несъвпадаща с вко

още коментари...


Re: Предизвикателно писмо до моя приятел
от verysmallanimal на 25.03.2012 @ 14:21:58
(Профил | Изпрати бележка)
Първо впечатление: Два оксиморона
1. Интелигентна красавица (едното се вижда, другото е засега само твърдение)
2. Историческа истина - има само един по-тъп израз: Обективна истина. Няма такива животни. Ние не си позволяваме да изречем или дори да видим истината Сега, та какво остава за истината в минали времена. И авторът на текста би трябвало да го знае. Убеден съм, че го знае. Подозирам, обаче, че не знае - единственото твърдение, което има право да бъде величано с определението Истинно е това, направено по отношение на далечното бъдеще. Защото Само тогава всяко твърдение е равнопоставено на всички други твърдения, т.е. не може да се отрече неговата истинност.
Второ впечатление: Склонност към замислено ровене с пръчка в ла*но, което е занимание самотно, защото хората обикновено предпочитат екскременти с добре оформена, засъхнала коричка. Логиката подсказва, че Априлското въстание е било възможно Само защото в България е имало достатъчно образовани хора, радващи се на определена степен на свобода. И какво от това?
Като цяло - харесах текста, мисленето на автора и меракът му да хвърля камъни в позастоялото ни мисловно блато.


Re: Предизвикателно писмо до моя приятел
от anonimapokrifoff на 21.04.2012 @ 15:27:33
(Профил | Изпрати бележка)
Почитаема ми Госпойце Красавице,
Надлежно Ви уведомлявам - за Ваша чест и мое удоволствие - че се запознах с подобаващо за случая внимание с гореизложеното Ви писание. Тъй като ми липсува опитност в партизанските борби, сиреч я карам аполитично, не се осмелявам да се ангажирам с доктрина, а само приветствувам Ваш изящний стил.