автор: ViV

Ще дойде ден и ще се давиш в собствените си лъжи.
И бягайки от болката, с надеждата да се отърси,
в неистов гърч от Любовта, която си убил,
остатъци от спомени, душата ти ще търси...

Ще чакам търпеливо там, в края на тунела,
точно там във нищото, където ти ме прати.
И победите, и грешките ти - всичко ще съм взела.
С поглед празен, без душа - ще дойда за отплата...

Не ще забравя лесно, в лъжите твои как горях
от бездната ще се завърна, дори по-силна от преди ,
жестока, празна и бездушна, а не каквато бях.
Мой ред е да показвам, от Любов измамна как боли...