автор: hudognika

Плачат думите във мойто Аз,
твоите безчувствено ме гледат.
От студеното във тях
един жадуван свят
се стори в безутешност грешна.
Сбирам сълзите дълбоко в мойто Аз,
в твоето студеното усещам.
И забравям,че очаквах
топлина и смях,
чувства на любов и нежност.
И нямам думи за сълзите в мойто Аз.
Безсмислени превръщат се в смирение.
Но уча се от студеното
във твойто Аз
на вечното предателско
търпение...