Отишъл бях да търся на пазара
за обеда ни пресен зеленчук.
И разгеле - един пред мен стоваря
касетки със чудесен чесън лук.
Представих си го вече в таратора -
на ситно, със пикантна миризма...
със краставичка, копърче и орех...
Попитах продавача за цена.
Извади чичо етикет от джоба -
забоде го сред връзките отпред.
От изненада ми се сбръчка лоба*.
Дали с очите пък не съм наред?
"Ти сигурно си сбъркал нещо тука?" -
посочвам му въпросната цена.
"А, не! Ми толкова ми струва лука.
Потрай, сега ще ти го обясня.
За найлон, тор, вода и обработка
и затова че липсва ГеМеО,
а гарантирам - няма тука мотка,
ще пишем двама ей това число.
Към него още малко ще добавим:
транспорт, пазарно право, ДеДеСе...
Анализ също трябва да се прави -
дали е вреден, да се разбере.
И от съмнение да няма сянка-
за качество един сертификат,
за европейско членство... и за Дянков,
талон за паркинг, също със печат..."
И продължи цена да калкулира,
но нямах нерви да го издържа.
Отминах и оставих го на мира,
със мъка да не кресна, се сдържах.
Притрябвал ми е чесън в таратора!...
Без краставица ще си го ядем!
Зачерквам мляко, копърче и орех...
Разглезил съм го този мой корем!...
----
лоб - чело.