автор: ivalex

Когато плете като паяче,
живее в бялото ъгълче.
Когато пробужда зората,
тиктака на петлето в перата.

Понякога звънва в камбана.
Понякога е облак от вълна.
Трепти върху миглите сънени.
В звездите светлее рубинени.

Когато отсяда на камъка,
старее в мъхено с замъка.
Когато докосва ти шала
събужда снежинка бяла.

Понякога литва нечакано
светулките пази от мрака.
Замахва с четка копринена.
Разказва в черупка мидена.

Когато засвирва от повея
разрошва перата на славея.
Премята косите си сламени,
узрява в черешите румени.

Понякога поглеждаш небето.
Усещаш я тупти със сърцето.
Какво е, се питаш не знаеш?
От къде, не помниш дошла е...

В майката, в земята далечна
тя стара е, частичката вечна.
Когато я вдишваш живееш
във Божията обич сияеш.