Кажи Поете,
как е при тебе…
бавно ли дните вървят?
Пее ли още жетварка в полето,
Раните още ли люто болят?
Кажи Поете,
Де са твоите славни момци?
Кажи па ми вземи сърцето,
че отдавна в гърдите тежи
Тежи Поете,
Щото твоите песни
Отдавна никой не пей,
Друго време е вече,
Друга кръв веч се лей….
Спи Поете!
Прости, че те спомних!
Носех ти цвете,
А какви мисли ме погнаха….