автор: VOLTER

Предстои ми Централно държавно разпределение - ден на изпитание!
Един чудовищен акт спрямо младите специалисти от който няма спасение!
Този закон днес ще „разпредели” млади семейства на 30 км. един от друг!...
*
Още от външната врата на института налитам на личния състав Балкански.
Беше с двама непознати млади хора – вероятно гости за официалната церемония.
Човек със страховито име и душа на циник е другаря Балкански!

Личният състав е представител на ДС във всяка администрация на държавата!
Особата с последна дума за стипендии, общежития, разпределение, заплати!
Тя парадира с значимостта на човек от който зависи „въртенето на земята”!
Разхожда се по залите с пистолет на кръста – заплашва или се страхува, той си знае!
Персона с противно излъчване - кръгла глава, обратна захапка, тънки мустачки!
Най - често са на прицел по - сексапилните и „податливи” колежки!
Мъжете се стараем да не попадаме в полезрението му…
С тази кукла се съобразяват дори и преподавателите - нещо като Ректор в сянка!
Той е убеден, че му плащат, за да присъства в живота ни – и беше така!
*
Минавайки покрай тримата ги поздравих.
- Е, това е тоя, дето днес го разпределяме, а вече е студент в друг институт!
Заковах на място… ни в клин, ни в ръкав - подадох ръка на непознатите…
- Представители от Министерството – подхвърли многозначително мръсника.
Постоях секунди, всички мълчахме - изпитах неудобство и тръгнах…
Света се преобърна – имах усещането на разобличен престъпник!
В действителност бях извършил нарушение – кандидатствах незаконно!
Нямам право на втори факултет преди изтичане на разпределението!
А аз дори записах – това си е престъпване на закона, т.е. престъпление…
Покрай мен ще изгори и секретарката на Ректората…
И всичко това, след малко ще лъсне пред Ректорското тяло…
Балкански тържествува: „реже ми глава” пред 220 колеги!
*
На първият ред в залата са насядали всички окръжни лекари.
Дошли да поемат кадрите - тук беше и „моят” окръжен лекар.
Зад огромно бюро са заели места Ректора и Ректорския съвет .
Балкански е седнал плътно отдясно до онези двамата от Министерството.
Всичко изглежда празнично, но как да се зарадвам!...
Разпределението протича по азбучен ред - моя град дойде към 17 часа.
Застанах пред Ректора, стиска ми ръка, подава ми дипломата…
Балкански сръчка с лакът единия от Министерството.
- Чакайте, Вие нали сте записали друг институт! - пита той.
Ръката на Ректора замръзна - прибра дипломата и седна.
- Да, но подлежа на разпределение, и съм длъжен да замина!
- Тогава защо кандидатствахте?- намеси се другият.
Почна се!...Как да обясня нещо с което и аз не съм на ясно!
- Просто опитах…
- Е, добре, но ви приеха и дори сте записали!...
- Това няма значение – заминавам по разпределение!
- Но Вие от две седмици сте студент ! – притиска другият.
- От днес, смятайте, не съм! – отстоявам аз.
- Тогава защо сте записали!
- Трудно е да обясня…
Този до Ректора взе дипломата, изправи се, стана и другия…
- Позволете, от името на всички, да пожелаем успех на колегата! Радваме се, че от съсловието ще имаме представители в бранша на изкуството! На добър час!
Стисна ми ръка и подаде дипломата.
Нищо не разбирам: издевателство или гавра инсценирана от зловещия Балкански!
Погледнах го изпитателно, а той се усмихва и заканително върти глава…
Зад гърба избоботя гласа на окръжния лекар:
- Протестирам!... Имам нужда от 33-ма лекари, а вие ми изпращате трима: колежка, която излиза в майчинство, колега, които отива в друг окръг, заради жена си, а третия просто освобождавате от разпределение!...
- И в какво ще се изрази протеста? - пита единият от двамата „ангели – спасители”!
- Ще напиша оплакване!
- До кого?
- До Министерството…
- Значи до нас?
- Разбира се…
- Ами, напишете! - усмихна се и седна.
Престрелката приключи!
Изскочих от залата и полетях към общежитията без да погледна назад…
Страхувах се някой да не извика: - Чакай!... Станала е грешка…
*
След година се опитах да издиря двамата колеги - да им благодаря.
Не успях да ги открия… бяха потънали в земята!
Правя го сега… като неволно си мисля за дългата ръка на Балкански!
И се сещам за заканителната му крива усмивка през онзи след обед…
*