автор: shtura_maimunka

Главица навело
нежно и бяло,
поглежда свенливо
кокиче красиво.
Над снежна покривка
с чаровна усмивка,
Слънчо поглежда
и пак се навежда.
От срам ще заплаче
туй малко юначе,
къде ли е мама
защо ли я няма?!
Защо ли се бави -
тя май го забрави...
Китната Пролет
с птиците в полет,
кога ще се върне
да го прегърне,
в скут да го гушне
и да пошушне,
как нежно обича
тя свойто кокиче.