Шефът бърза пак припряно,
заповеди все реди
за монтажа. Рано, рано
битието ни вгорчи.
Метростанцията свети -
плочки, релси, свод, врати.
Само наште турникети
чакат да се завърти
лудницата по перона -
над човешкия поток
да се чувства той персона
пуснала метрото в срок.
И на датата обекта
да открие Бойко с пас
къмто Брюксел - да омекнат
в политиката към нас.
Нека щедро финансират
във Софийското метро!
Тича шефът, вдига гири,
а на нас е все едно.
Ни заплатите ще вдигне,
ни награда целево
ще получим, та да стигнем
Европейското ниво.
Само хока, кръвно вдига,
резултатът пак е тоз:
с бързане не се постига
качество - най-важен коз -
за медали и похвали
на високото ниво.
Повишение - едва ли.
То за други е било!
Карти дават се припряно,
козовете се редят -
следващ пуск ще дойде рано,
нов месия ще родят.