автор: galiakara

Мы умираем раз. Вот и умри разок!
Зачем же проклинать и бытие, и рок?
Ужели так обидно вам покинуть
Немного крови и дерьма кусок?


Един път се умира. Ето и умри веднъж!
Защо да се проклина и битието,и съдбата?
Нима така обидно ви е да оставите
Късчето кожа и малкото кръв?

* * *

Бегут за мигом миг и за весной весна,
Не проводи же их без песен и вина!
Ведь в царстве бытия нет блага выше жизни -
Как проведешь ее, так и пройдет она.

Бягат миг след миг и пролет след пролет
Не ги изживявай без песни и вино!
В царството на битието няма благо от живота по-висше.
Както го изживееш, той така и ще премине.

* * *

Вот снова день исчез, как ветра легкий стон,
Из нашей жизни, друг, навеки выпал он.
Но я, покуда жив, тревожиться не стану
О дне, что отошел, и дне, что не рожден.

Изчезна отново денят,като лек стон на вятъра,
От живота ни,завинаги пропадна той, приятелю.
Но аз,докато жив съм, не ще се тревожа
За деня,който си е отишъл,и за онзи,който не се е родил.

* * *

Вопросов полон мир, - кто даст на них ответ?
Брось ими мучиться, пока ты в цвете лет.
Тут, на земле, вином создай Эдем, - в небесный
Не то ты попадешь, не то, мой милый, нет.

С въпроси е пълен светът-кой отговор ще им даде?
Не се мъчи със тях, докато си в разцвета на годините
Тук, на земята,с вино си създай Едем- в небесния
или не ще попаднеш, или,мили мой,го няма въобще.

* * *

Хоть сотню проживи, хоть десять сотен лет,
Придется все-таки покинуть этот свет.
Будь падишахом ты, иль нищим на базаре, -
Цена тебе одна: для смерти санов нет.

И сто да изживееш, и даже десет по сто
Ще ти се наложи да напуснеш този свят
Бъди падишах, или на пазара просяк-
Цената е една- за смъртта санове няма.