автор: zebaitel

Проснали сме земята
упоена и гола,
уж пластични хирурзи сме,
а й сменяме пола:
яйцеклетки изсмукваме
от утробата топла,
замразяваме планово
и след десет потопа,
ако пак сме стерилни,
ще заченем ин витро –
няма страшно, животе,
инжектирам ти хитрост!
А животът се дърпа –
кенгугу на каишка –
дращи с лапи неистово,
къса бялата нишка
между страх и покорство,
в ужас падат очите му,
свиват се във торбата,
ще се пръкне за в бъдеще
безнадежност оката.