автор: ch

Нима си съществувала наистина
или била си само хубав сън,
нашепнат от магията на чувствата,
кристал от нежност в моя тъжен ум.

Нима съм те докосвал само с вятъра
и пиел съм те само от дъжда.
Нима в нощта ми с моя свят си плакала
превърната във капчица тъга.

Нима съм виждал само през сълзите ти
и само в тях съм бил бленуван бряг,
разбил се сякаш на цветя - в очите ти,
и в тихото на твоя влюбен смях.

Нима си съществувала наистина,
там някъде в нощта - далеч от мен,
загледана в кристалите на пръстена...
във който се събуждах ... всеки ден...