автор: bundyo

Лежа на пода, дланите сковани,
пристегнати със стъклени окови,
веригите от ярост изтъкани,
ръцете ми изгарят до основи.

Лежа на пода във горящи дрехи,
удобно разпнат върху клада суета,
от лъскавите бляскави доспехи,
останала е само купчинка ръжда.

Лежа на пода, стиснал във пестници
последните изплакани сълзи -
от сивите изсъхнали зеници
години вече нищо не струи.

Лежа на пода с поглед във тавана,
скован набързо от проядени греди.
Все някога ще трябва да престана,
но огънят ми няма да гори.

07.03.2012 г. 01:25 часа.