автор: quisho

Толкова много искаше да има дете, толкова много, че не се учуди, когато една нощ сънува Сънят. Той беше доста по-млад, отколкото изглеждаше по фреските в църквите. Нямаше нимба, но около лицето Му танцуваха пламъците на всичките свещи, които горяха в името на голямата й мечта.
Гласът Му беше пълен с любов – дори не можа да прецени тембърът, а може би глас изобщо нямаше... Но любовта обгръщаше като пелена.
- Чух молитвите ти, но дойдох лично да ми кажеш желанието си...
- Нищо не искам, Господи, освен едно дете... Нищо!
- Това ли е, което наистина искаш?
- Да, Господи...
- Момче или момиче... Имаш ли предпочитания?
- Полът няма значение, Господи, никакво значение...
Светлината в съня угасна, но остана в сърцето. И реченото се сбъдна.

Надига чашата с вода и изпива поредната шепа успокоителни. Животът е безсмислен. Животът е пълен провал. Толкова желаният син се появи, но въпреки всички опити, не успя да има още деца. А как искаше да има пълна къща с тупуркащи крачета... Примири се и отдаде цялата си енергия на детето, което днес съсипва живота й. Маноло е травестит. Най-известният и красив травестит в областта, за радост на чуждите очи и срам на семейството си.

Освен едно дете, Господи... Полът няма значение...