автор: marcusjunius

На 44 години е и пирографира дървени закачалки за дрехи.
Седи сам в мазето си под малкото и единствено квадратно прозорче, през което скъпернически прониква мътната светлина на деня. Стара, метална нощна лампа осветява дървения му тезгях. Час след час пирографът прогаря в дървото цветя, гущерчета, пеперуди, облаци. Във въздуха се носи приятната миризма на изгоряло дърво, като от комина на приказна къщичка през зимата. Искам хората да виждат нещо красиво сутрин, когато вадят от гардероба дрехите си за новия работен ден, казва той. Какво мисли за изборите в Русия? Мълчи, после казва разпалено, Путин и Саркози да вземат да си направят една отделна държава, само за тях двамата! Сигурен е, че хората ще се съгласят да им дарят стотина декара земя за тази цел. Деца? Няма деца, но децата са нещо много хубаво, те се радват на пирографираните зайчета и цветя повече от родителите си. После ще пораснат и ще забравят, само от време на време ще се сещат за гората, докато свалят от изрисуваната с огън закачалка сивия си официален костюм. Взима по левче на закачалка. Някои хора сами си носят закачалките, а други ползват негови, купува ги на едро от търговците на Илиянци. Изрисувана закачалка с негов материал е 2 лв., не е скъпо. Рисува само своите си мотиви. Не рисува автомобили, голи жени и пречупени кръстове. Има доста клиенти за такива рисунки, но никога не взима поръчките им. Закачалките са полезен предмет, но обикновен, ежедневен,донякъде безличен и скучен – какво ще стане с тях, ако човек вземе да ги дращи с лошотия. Пак мълчи известно време. Ще стане, казва, каквото става с трудолюбивите и обикновени хора, когато някой ги напълно с грозни думи и картини. Скоро никой не ги ще, никой, освен собственика, онзи, дето си ги е поръчал.

Над главата му, хванати с винтове за тавана са монтирани три релси от гардероб. Най-лявата е за вече изрисуваните закачалки. Другите две са за заготовките. В по-топли дни, разказва, отваря прозорчето и тогава течението от улицата кара закачалките да подрънкват. Обяснява, че изрисуваните имат по-различен, по-музикален звук от празните, но можело и само така да му се струва.

Облечен е в син, поизтъркан работен комбинезон, под него – кафяво поло. Очите му са светли, без някакъв конкретен цвят, просто нюанс на границата на невидимото. Кожата му е бледа, сигурно от липсата на светлина в мазето, пръстите на ръцете му са опушени от пирографа.

Да се чуди човек за какво изобщо живее.