автор: margun

Миг на споделено щастие:
в очите ми се отразяваш,
аз в твойте себе си намирам.
Думите сами ще спрат,
когато безсмислени усетят,
че във въздуха умират.
Ръцете ни ще се открият,
и в тъмното ще се познаем.
Това е щастието малко,
което в кутийката на тази нощ
ще скрия.
И тя ще свети, нейде под липите,
когато лятото умира,
за да дойде есента ни,
с натежалите клепачи,
преди на зимата студа да ни удари
и в земята - чисти или грешни,
да легнем равни и спокойни.

21.02.2012