автор: feia

Понякога една минута
на цяла вечност се равнява.
Все чакам нещо да се случи,
а то е някъде в безкрая…

Уж грее слънцето, а зъзна
от спомени, в сърцето скрити.
Трепти усмивката ми тъжна:
разбрах ли всичко без да питам?

Дъждът сълзите ми измива –
докрай пречиства ме отвътре.
Луната тихо ме приспива,
събужда ме лъчисто утро.

Запявам пак по пътя труден
и следвам пулса си сърдечен.
Понякога една минута
равнява се на цяла вечност.