автор: margun

Любими мой, ще тръгна да те търся,
гората ще разпитам, да те диря,
в небето с пръсти ще изрежа късче,
и в въздуха дори ще те открия.
В облака ще видя аз лицето,
душата ми което е отнело,
и слънчев лъч ще си открадна. Ето –
ръцете ми посягат вече смело.
Водата ще ми каже твойто име,
и с вятъра след него аз ще тичам,
с тревата ще заплитам сложни рими
и с вечността на планината ще обичам.
Ще бягам боса да те диря из житата,
без страх от злото жило на пчелите,
и без умора ще обиколя земята,
и ще погледна всяко кътче скрито.
И в тъмна нощ, когато няма птици,
когато даже хищникът заспива,
ще търся твойте устни и ресници,
усмивката ти – от луната по-красива.
И някога, когато уморена
намеря те при изгрева в морето,
повяхнала и вече отегчена,
подай ми пак ти късче от небето.

06.02.2012 г.