автор: margun

Отивам си. Като неканен гост в неделя,
когато нямаш време ти за мен.
В мойта незатоплена постеля,
лежат съмненията – ден след ден.
Дали ще дойдеш? Искаш ли ме? Зная,
че твърде съм различна от това
за истината да се колебая,
да те разглеждам като някаква мечта.
Но аз съм си такава – нелогична,
неподредена, мнителна. Добра
понякога и недотам прилична,
но някак истинска съм аз. Жена.
Обичам те. А страх да го призная,
сковава всички мои сетива,
като че ли ако го кажа – краят
ще дойде много бързо след това.