автор: Layla

И точно тук разпъната на кръст
целувай ме додето ожаднея,
аз винаги ще моля тази мъст
доде съм жива, даже и да тлея.

Дори и да те спирам, ти недей
на лудостта ми слуша гласовете,
целувай ме, а после онемей
и остави говорещи ръцете.

Те знаят пътя в тъмното дори
причастие за тялото ми стават,
целувай ме, дори да ме боли
и после като грях да ме продават,

да ме отричат, да ме сочат с пръст
и прикована някъде да дишам,
целувай ме, аз искам този кръст,
пред който до зори да се отричам.