автор: Solara

Ще опитам пестеливо
със куплети, да изпея
тиха песен за сърцето
Ти заслушай се, ще чуеш
как пулсира и се труди,
все отляво, все заето,
без дори да те събуди
В светлина живота
озарява и криле невидими
ни често то дарява,
за да полетим високо
над безчестието, злото
Да сме силни, искрени
или просто топло истински
Ала, е понякога и уморено
Плаче и му е студено
Да поспре, да си почине
Няма право, отмъщава си
Простимо! И то е смъртно
В прах и нищета ни срива
Гейзери в очите ни изригва
Задушава, с мъка ни убива
Казват, но не е доказано
научно, че зад него сгушена
спи душата, пази пламъка
заключен в скъпоценното
ковчеже, чака го да си отиде
да го грабне и отвее,
чак високо на небето
После тихичко да го пробуди
за живот отново като
много други бляскави
сърца – звезди.