автор: severianin

"Ще ме отвее листопадът може би...”
Валери ИВАНОВ, “Ще падна”

“... и да нагазим в недомлъвките на листопада...”
Валентина РАДИНСКА, “Преди”

“Листопадът е само илюзия”
Елена ДОНЕВА, “Дефиниция на есента и зимата”

Не есента, не есента боли,
макар да е сезонът на сланите.
По голите поляни вечер скита
бездомен дъжд с измокрени поли,

в клонака гол препуска вятър лих,
на дрипи скъсани мъглата пада
и сухият порой на листопада
пилее в здрачината шепот тих.

Какво разказва капещата тлен?
Тя си отива с идващата зима,
тя само спомени нетрайни има...
... говоря ви за листопада в мен.

Какво е той?
Загниващата плът
на бивша пролет и на бивше лято
или ненужно и фалшиво злато,
пробляснало един-единствен път?

Или е жълтата трошлива глеч
на есента, от вихъра отвята,
попарена по изгрев от сланата,
преди да я разпръсне надалеч?

А може би е вечен намек стар?
Или прищявка на Шехеразада
са недомлъвките на листопада
сред есенната нощ на Шахрияр?

Валят листа.
Не вънка, в мен вали
и есенни мъгли провлачват дрипи,
и дъжд бездомен вдън душата хлипа,
оронен шепот сухо шумоли.

Оронен шепот сухо шумоли
и листопадът – жълти некролози –
не е илюзия, а диагноза.

Не есента, не есента боли...