автор: anonimapokrifoff

Когато се запознах с нея, работеше в едно от районните варненски кметства, а синът й беше в казармата. Родила го много рано – на 18, и нямаше други деца.
Мария беше от жените, по които мъжките погледи кацаха като оси на мед: средна на ръст и с голям стегнат бюст, бяла като пуканка, чернокоса и с малахитово зелени очи.
Ухажорите се избивали за нея още в основното училище, а в края на десети клас срещнала арабина Етиен – сириец християнин, командирован в България. Любовта им била жарка и изпепеляваща като пустинята. Тя отишла с него в Дамаск и родила Сашко – рус и синеок бащичко.
Там всеки ден плачела за майка си – баща й бил починал отдавна и само тя й останала. Нямало с кого една дума да си каже, стояла си затворена вкъщи – не било прието арабска съпруга да се мотае сама по пазари и магазини. Сближила се с една възрастна рускиня и тя я научила на много неща – включително и на това, че всеки ден е длъжна да премахва под душа окосмяването на подмишниците и на интимните си части. После се запознала с мюсюлманки – те ходели във фереджета, които прикривали всичко без гримираните им очи. Започнали да я канят в домовете си. Там, необезпокоявани от мъжки очи, събличали черните си покривала, оставали по разкошни маркови рокли и пръскали упойващото ухание на ориенталските си парфюми. По мургавите им кожи греели масивни златни накити. Храната била обилна и тежка, десертите – разточително захаросани. По някое време сътрапезничките й започвали да танцуват. Еротичните горещи ритми отеквали в утробата на Мария. Жените извивали изкусително тела, обладани от земетръсна нега, която едва ли изживявали със съпрузите си, и тя си казвала, че не бива да гледа това – мъж трябвало да го види и дори само томително плавното движение на ръцете би го запратило в сладостния ад на оргазма.
Понякога се срещала и с българки, женени като нея за араби. Заедно жалели за родината и се окайвали една пред друга, че им е трудно да приемат чуждата култура. На едно от тези събирания се запознала с шофьора на българския посланик. Бил пълен женен мъж на средна възраст и гледал Мария като бито гладно куче. Връзката им била кратка и банална, без шансове да остави следи в сърцата им, но Етиен научил незнайно как и не простил – развел се. Мария се прибрала със Сашко в България.
После имала много мъже, с някои от тях живяла на семейни начала, но те не искали да бъдат бащи на сина й. Без един – моряк далечно плаване. Наложило се внезапно да слезе от кораба. Бил женен и с две деца, всичките си пари привеждал на името на съпругата си. Докато той се побърквал от гледката на море, море и море, във Варна пристигнал екстрасенсът Анвар Исомидинов. Жена му се влюбила неистово в мага и сънувала сън – трябвало да го последва, защото щяла да роди от него новия Христос. Изтеглила всички пари от сметката си, продала мебелите и заключила в празния гладен апартамент двете си невръстни деца. На третия ден съседите, притеснени от писъците им, се обадили с радиограма на бащата. Той пристигнал, нахранил и напоил двете мъничета, а после прочел писмото от жена си, което се въргаляло в единия край на пустия коридор. Приспал ги върху един от оцелелите матраци и отишъл до свой приятел – там видял Мария. Малахитовите й очи го примамвали, но и плашели повече от яростна океанска буря. Завел я в ошушканото си жилище и правили нетърпелива несръчна любов. Поискал от нея да се грижи за децата му, като й обещал, че ще приеме сина й като свой, но тогава тя усетила, че в сърцето й няма място за други освен Сашко.
Синът й растял непокорен и разхайтен. Разбрала, че е наркоман, малко преди той да влезе в казармата. Там като че ли се отучил от дрогата, но след уволнението му станало страшно. Непрекъснато й вдигал скандали за пари, извлякъл и продал каквото може от дома им. Ограбил дори баба си, която била готова да си даде живота за него. Мария написала писмо на Етиен, в което го молела да прибере сина им при себе си и да го спаси. Отговорът не закъснял и бил кратък: „Мария аз познава твои хитрини. Помни шофиор. Ти не моя жена. Аз има жена и две момичета. Александър вече не мой син. Александър твой син.” Тогава тя се решила и продала апартамента си и със Сашко отишли в Троян. Наела квартира и започнала работа в Троянския манастир.

Продължението на разказа може да прочетете в сборника "Сонет 130" на Издателство "Жанет 45"