автор: Heel

Отворих бонбонената кутия и видях, че са останали три бонбона – троен лешник. Прииска ми се да изям единия, но се зачудих дали няма да е по-добре да изчакам нашите да се приберат. Всеки щеше да си вземе по един бонбон и край с изкушението. Само, че на мен ми се ядеше сега.
В крайна сметка реших, че след като сме трима и тъй или иначе на всеки се пада по един бонбон, мога да си хапна моя предварително. Не се колебах дълго.
Вечерта никой не се сети за бонбоните.
На следващия ден пак ми се прияде, само че вече бяха останали два бонбона – един за мама и един за татко. Замислих се. Татко (знам си го аз него) щеше да отвори кутията и щеше да каже: „Яжте вие с майка ти, аз не искам”. Следователно за мен пак имаше бонбон. Чудесно. Изядох си моя дял.
Вечерта не се сетих да кажа на мама да си хапне бонбона.
На следващия ден в кутията се спотайваше самотен бонбон.Кои нормални родители не биха го предложили на детето си? А нашите определено бяха нормални родители следователно…
Видях му сметката и на последния, после незнайно защо се почувствах леко гузен,но ми мина бързо.