автор: ole72

Защо ли сме добре
в свободното си робство:
страхът ни е море,
илюзията -сходство.

Мечтите ни тежат
на изборната сламка
в мандат и след мандат
в удобната ни дрямка.

Живеем без пари,
а в блатото им газим,
изглеждаме добри,
изкусни да се мразим.

Държава ни краде
законно и почтено,
народът ни яде,
изглежда, прекалено.

България цъфти,
облепена във думи:
търпиме аз и ти
сред тонове безумия.