автор: azz

Енума Елиш - "когато там горе" -шумерско сказание за сътворението

Когато там горе снегът се стопи по челото му
и вятърът стихна в душите на раковините
сънят му се свлече в нозете на пясъка
И правеше музика.
В небето чертаеше ноти
със пръсти по- сини от лапис лазули
електра, засенчваща слъцето
отекна из всичките сенки,
изпи ги до дъно и после бе тъмно.
Изпънала нос като ладия
понесе съня си водата на времето
с вълни като тайни свенливи и руйни
почти като полъх.

По бялото тяло на мрамора
кънтеше магия по- тънка от щастие,
катереше свитите погледи
на свитъци жълти, прозрачни и призрачни
до мъртво море и над мъртвото тяло
когато се гмурва в мига между вечности,
и едри зърна на надежда отронваха
тънките глинени топки в очите му,
процеждаха дъх между порите
на своите малки сърца и прохождаха
по- живи от смътното бяло дихание
простряно от тук и до там до невиждане.
.......
От тази любов задушена
черупката пукаше броня и нещото
се раждаше слисано, първо от локвите,
с потта непорочно зачената
в живота на малките букви когато
Набу като буцата сол по словата му
изхвърля езици лениви и лъскави,
опложда ранената суша и
капки мъзга се отцеждат в утробата,
попиват по равното тяло на времето,
което тече наобратно
от пъпа на всичките бъдещи мигове.
Кирпичът, от който създаваш, Набу,
като тътен от тялото божие...