автор: vesan

Не се сърди, не викай, Маргарита,
а стих да прочета ми позволи,
и за пари поета ти не питай.
Пари в поет да има! Надали!

Не се съмнявай ти в това! Как мога
да лъжа в тези ангелски очи?
Че откъде у мен пари, за Бога?
По липсата им шута си личи.

Поетът е несъвместим с парите,
те някак си несвойнствени са нему,
и ако чудо случи се, дори те
да са край него, няма да ги вземе.

Днес никой за поезия не дава,
красавице, и пукната стотинка.
Какво ли на поета му остава,
освен да пише рими под сурдинка?

Така че с мен люби се, без да чакаш
да чуеш шум измамен на банкноти.
Люби се с мен, люби се с мене сякаш,
че правиш го за сетен път в живота.

А после ще разказваш и на внуци
как в тази нощ и стихове сме чели,
че вместо на монети звънки звуци,
да чуеш ти сонет си предпочела.