автор: musketar

Призори, Бо, се събудих със тебе.
От съня ми изплува, продължих във деня ти.
Дишах теб, вместо въздух. И се чувствах потребен.
Докато си потребен, си всъщност безсмъртен.

Аз какво да ти дам? Мога само ръката си -
да се хванеш за нея, да преминеш през стръмното.
Да превърна кръвта във поляна със макове,
да ти кажа, че ти си далеч по-безсмъртна.

Ти навярно не вярваш, но все пак се усмихваш...
Бо... Така ми се иска да бъда художник!...
Или рамото, дето главата ти стихва
в този сбъркан, циничен, вълшебен животец.

Ден за прошка е днес, значи ден за надежда.
Помежду ни грехът няма място... Все още.
Аз сънувах онази лека птица в нозете ти
с дръзка облачна нежност. И... не моля за прошка.